ВИРУС

ВИРУС

Както сладко бях заспал,

някакаъв особен звяр

почна стръвно да ме хапе

и ме гъделичка с лапи.

Че е звяр, ама какъв е? –

азиатски ли? – не знам,

дали мечка, дали лъв е? –

всеки случай е голям.

Цапнах го със аспирин,

рекох си: „Сега го вързах!”

Зяпна кучият му син

и изгълта го набързо.

После пробвах със „Колдрекс”

(от автобусната реклама),

той извади пак рефлекс

и ефект отново няма.

А носът ми взе да капе,

влезе в мензис непривичен,

а пък звярът –  хап, хап – хапе,

сякаш го е заобичал.

Насъбра се в мен омраза –

кихнах! – блокът се разтресе

и го пратих за зараза

в меката ни есен.*

Тъй че – вече е свободен

и внимателно вървете.

Поетичен вирус броди:

Хора, бдете!**

* Като на Валери Петров

** Той и Юлиус Фучик ги е карал да бдят, ама...

                    СПОР

Още аз не бях пиян

и казах на Гошо,

че наистина не знам

нищо за Добро и Лошо.

Казвам му, че само Господ

съди грехове човешки,

а душата като с троскот

е обрасла с грешки.

Гошо пък е атеист –

в Бога няма зрънце вяра.

„Аз пред себе си съм чист!” –

пиянски повтаря.

И изобщо не мирясва,

ръмжи и мърмори:

„Пишеш, а не ти е ясно

за какво се бориш?!”

Че не ми, не ми е ясно,

даже не съм се замислял,

затова и нещо свястно

не съм и написал.

Пие и не млъква Гошо –

той алкохолист е.

„Свърши водката и Лошо –

викам – туй е, атеисте.”

ДИАЛОГ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА*

               - Ой, Вань, гляди, какие клоуны!

                            Вл. Висоцки

И наште си ги бива, Зин, -

със вратовръзки и с костюми

са пременени до един

и ни заливат с празни думи.

Устите им са до ушите,

премятат се като лопати**,

с мезета пият си вините –

министри или депутати.

Един със друг се плюят вещо,

когато цял народ ги гледа,

единственото важно нещо

е изборната им победа.

Уж всички мислят за народа,

а той все няма прокопсия!

Аз мисля, Зин, че таз порода

сме си я внесли от Русия.

Но стига вече, че съм нервен.

Обличай се по спешност, Зина,

вземи назаем десет евро

и марш за водка в магазина!

*   Виж едноименната песен на Висоцки.

** фурнаджийски

СРЕЩА

Вървя и гледам: насреща

едно Нищо се движи.

Нищото не е Нещо,

а въпреки туй, го виждам.

Викам му: „Здрасти бе, Нищо!”,

а то не ми отговаря.

Не се тормозя излишно

и продължавам по тротоара.

Но в мене горчиво приижда

гадничка мисъл такава:

щом Нищото не ме вижда,

какво ли съм аз тогава?