БЪЛГАРКА

 х х х

Иван – на дядо ми съм кръстен.

Очи – кафяви. Среден ръст.

Останалото – според ръста –

със корени в тракийска пръст.

Нататък – българин – прилежен,

но по призвание – поет,

заклет във истината, нeжен

като следа от капка мед.

Накрая – беден, тоест честен.

След всичко лошо – оптимист.

Животът ми, в две книги вместен,

прилича на разкъсан лист.

Със син и с внучка с мойто име,

все влюбен, може би щастлив,

със сто мечти недостижими –

един от вас. Все още жив.

 БЪЛГАРКА

Ти си щерка на Лада. В далечни нощи

един хан е идвал при тебе с дар.

От този спомен играеш още

езически танц върху жар.

Ти бе надежда и в твойта утроба

растяха бунтовници със луда кръв.

Денем си плакала страшно над гроба им,

а нощем веза знаме със лъв.

И стана песен. В пъстра шевица

вплете и слънце, и лунни лъчи,

защото имаш душа на птица

и пет века мъка в тебе горчи.

И стана фреска – нежна мадона

със черна кърпа – на зид корав,

мечта и болка в тиха икона

на някой бледен незнаен зограф.

Виждам те привечер да се завръщаш

уморена и ласкава, а в деня догорял,

както винаги пак те прегръщат

един силен Йово и малък Чавдар.

 ПЪТЯТ

Ей тоя – черния, напукания, прашния,

на детството и на рода ми пътят –

е моят път и птиците сегашни

край него още пилците си мътят.

Ей тоя – тесния, коларския и стръмния,

извит между върбите и ливадите –

по който тръгваха орачите на съмване,

а вечер тихо слизаха баладите.

Ей тоя – страшния, забития в гората,

със дъбове – за бесене – и брястове –

пресича пак открай докрай душата ми –

момче, което няма да порасне.

Ей тоя – сред копривата и храстите,

оран и заличаван от тревите –

със вечните следи от смърт и щастие,

оставени от рог и от копита.

МИНУТА МЪЛЧАНИЕ

Падни на колене – една гореща

и жътвена земя ще те опари,

един щурец ще хване като с клещи

сърцето ти със песните си стари.

 Ще чуеш писък на шрапнели и куршуми

от минало, до днес неизживяно

и нежните незабравими думи

на подпоручик Димчо Дебелянов.

Ще видиш тъмното небе над тази

България, в която си се вричал,

където всеки камък огън пази,

да те изгаря – прав и коленичил.