Докато четох за филмите – тези за нормалните, се замислих. В последно време не мисля много. Е, от време на време ми се случва да се появи някоя мисъл, но вихъра на събитията толкова бързо я издухва, че тя остава да се рее някъде в пространството като празна найлонова торбичка над София. Та мисълта ми беше за нормалността на хората – качество твърде разтегливо и много персонално. Аз напоследък рядко срещам нормални хора да не кажа, че никак ...