Нови факти за уравлението на хан Сабин (763-765)

Нови факти за уравлението на хан Сабин (763-765) В тази публикация се разглеждат сложните във вътрешно-политическо отношение кризисни години за българската държава от средата на 8 век ,характеризиращ се честите смени на владетели и непрекъснати конфликти с Византия. Тук ще се спрем по-конкретно на по-важните събития при управлението на хан Сабин (763 - 765) и на някой нови източници, които може би обясняват причините за възникналото недоволство сред широките кръгове на населението и боилите ,довело до бягството на хан Сабин във Византия. В някой източници в нашата историография се приема че е правилно името да се чете като Савин, друга любопитна подробност в защита на това твърдение е че сред днешнито поволжко татарско население  думата "сабан" се превежда буквално като "плуг". Допуска се че  думата е етноним с древно-български произход. Хан Сабин е произлиза от рода Вокил ,наследява на престола след хан Телец (760-763), името на този владетел не е споменато в “Именника ”, в коийто има пауза от две години от 763 до 765 год . Информация за него черпим най-вече от изворите на хронисти като Теофан ,Никифор и др.  Трудно е да се определи с точност годините на управление но те се отнасят най-общо между 763 и 765 г. Съществува хипотеза че е управлявал за кратко през 763 г.и след бягството си във Византия организира преврат чрез който през 765 г.поставя хан Умор на власт. Няма да се спираме подробно на този въпрос тук ,а ще се насочим към причините за организирането на народния събор довел до бягството му.  Източниците от, които черпим свединия за събитията около въпроснят събор са от Теофан: "Когато Сабин изпратил отново пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите свикали събор, в който участвал целият въоръжен народ, и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: - Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите! Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и оттам дойде при императора." Трите кратки известия са важно допълнение ,като най-старото е публикувано е в книгата на  Франсоа де Беллафорест "Les grandes annales et histoire générale de France "( Разбор на историческите хроники на Франция),издадена през 1579 г. Превода грубо гласи следното: "Избирайки за крал човек на име Сабин, който успял да избегне подобно отношение към него като към предшественика си, защото, след като сключил мир с императора, се осмелил да разреши и да се съгласи с унищожаването на изображения на светци в царството му. Съюзът с еретик е толкова опасен, че е почти невъзможно да се сближиш с него, без да усетиш последиците от неговото нечестие." Втория откъс идва от Жан Криспен (1520?-1572), "Estat de l'Eglise, dez le temps des Apostres, jusques à l'an present "(Състоянието на Църквата от времето на апостолите до настоящата година.),издадена през 1597 г.разбираме следното: "Сабин, царя на България, с цялото свое царство, заповяда да унищожи всички изображения (?), следвайки примера на Константин, чието желание е да получи милостта на император Константин." В страни от цитата се чете бележка с същото съдържание "Сабин сваля изображенията". И следващото е сходно с предишните с автор Луи Ришом от книгата му" Response aux trois discours du jésuite Loïs Richeome, sur le sujet des miracles, des saincts et des images"(Отговор на трите беседи на йезуитката Лоис Ришом, по темата за чудесата, светците и иконите)  издадена през 1600 г. Малко по-късно Мавро Орбини съобщава в издадената през 1603 г. книга "Царството на българите " че и хан Сабин бил християнин, заради иконоборството му бил свален от народен събор. Тази информация е била посочена и от Св.Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска" от 1762 . Друг важен въпрос е да се уточни и значението на събора като орган за вземане на важни колективни решения в тогавашното общество . Изчерпателно обясненение ни предоставят цитираните от откъси от часта ИНСТИТУЦИИ И АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ , от "История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003 г., стр. 396-405  с  автор проф. Петър Ангелов пише следното : "В българската държава за един дълъг период от време се съхранили и някои традиции, които били характерни за преддържавния период от историята на славяни и (пра)българи. Израз на тези традиции била практиката да се свикват народни събори, които взимали важни решения за бъдещето на държавата. Тук е уместно да припомним наблюденията на византийския писател от VI в. Прокопий Кесарийски за славяните, според когото те общо решавали всички полезни и трудни дела на племето.  Що се отнася до българите, в изворите не се споменава за наличието на подобно колективно управление, а напротив, набляга се на единоначалието при тях, на големия авторитет на кана и на обстоятелството, че той не управлявал с любов подчинените си, а със страх. Въпреки тези твърдения обаче политиката на българските канове показва, че те не са били чужди на традицияте особено важните дела на държавата да се обсъждат на събор. Ако се доверим отново на летописеца Теофан, вероятно решението на такъв събор е могло да предизвика смяна на владетеля. Така бил свален от престола кан Сабин, който през 766 г, поискал да се помири е византийския император Константин V Копроним и да сключи договор. Разказва се, че „българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин За съжаление в изворите липсват достатъчно сведения, които биха ни позволили да заключим до каква степен по-широки слоеве от населението са имали право да взимат участие в съборите. Трябва да се приеме, че с течение на времето и най-вече в процеса иа затвърждаване и разширяване на властта на българския владетел ролята на тези събори в управлението силно намаляла. Те вече се организирали не толкова за да се вземе някакво решение по вишегласие, колкото за да може владетелят да обяви своята воля и да получи очакваното одобрение. С други думи, съборите придобили една чисто представителна функция и не е случайно, че постепенно отмрели като традиция." От цитираните нови и познати ни вече източници е възможно да се изгради следната хипотеза а именно че хан/кан Сабин е предприел постъпки за сключване на траен мир с Византия , без знанието на по-голямата част от боилите като му е било поставено и условие от импетатор Константин V за прокарване на политиката на влияние на Византия в сферрата на духовния и културен бит на по-голямата част от наслнението( забележка : не се знае колко и каква част от него е християнско и езическо ,тъй като при основаването на Дунавска България освен славяни ,Аспаруховите българи вероятно заварват други българи заселили се тук от по-рано елинизарано тракииско,готско,гръцко христянизирано население. Това различно по своя състав население  в последствие образува съвремения български етнос такъв какъвто го познаваме днес)различаващ се от религиозните вярвания на българското и славянско население. Въпросното важно уловие и преговорите между двете страни стават широко известни на онези кръгове от аристокрацията които не удобряват мирната политика на хана спрямо Византия .Факта че информацията за хипотетична християнизация на населението достига до него предизвиква негодование което може би е допълнително подтикнато към бунт от някой от боилите търсещи вътрешна дестабилизация и отстраняване от управлението на държавата на Сабин и неговите приближени . Както е известно от историческите хроники подобни реакции е имало към делото на Св.княз Борис I Михаил, който с големи трудности успява да отвърди хриистиянката вяра близо сто години по-късно. В тази комплицирана обстановка е иницирано свикването на народен събор на който вместо да се съобщи решението на хана за реализация на неговите възгледи за бъдещето на България са отправени сериозни обвинения към Сабин намекващи за държавна измяна . При възникналата опасност Сабин бързо напуска България за да се озове в двора на византийския император Константин V като негово доверено  лице и помощник в неговите планове за отстраняване на опаснотта от северните съседи. Източници: 1.Response aux trois discours du jésuite Loïs Richeome, sur le sujet des miracles, des saincts et des images, par B. de Loque, Dauphinois,1600  Loque, Bertrand de, p. 445 https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k8715230z/f469.image.r=Sabin%20Bulgaria?rk=128756;0 2.Estat de l'Eglise, dez le temps des Apostres, jusques à l'an present ",Crespin, Jean (1520?-1572), 1597, p.196 https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bd6t537899130/f271.item.r=Sabin%20Bulgaria# 3.Les grandes annales et histoire générale de France, dès la venue des Francs en Gaule jusques au règne du roy très-chrestien Henry III. Tome 1 / ... par François de Belleforest,...Belleforest, François de (1530-1583),1579  ,p.144 https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6386697c/f318.image.r=Sabin,Bulgarie?rk=128756;0 4.Сабин хан Болгарии https://ru.ruwiki.ru/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD_(%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8) 5.Българите са били християни преди 865 г. ,авт .Здравко Даскалов ,в-к "Македония", брой 34, 23 септември 1998 г. https://macedonia.kroraina.com/v_mak/1998/mak_34_3-8.html 6.https://www.iskra.bg/kan-sabin-i-vizantiya-mirni-pregovori-v-syankata-na-voyna/ Искра.бг Румен Петков 7.Паисий Хилендарски, Славянобългарска история, С., 1989 г. 8.История на България от Блазиус Клайнер съставена в 1761 г., С., 1977 г. 9.КАК “ПОСТАВЕНИЯ ОТ САБИН, УМАР” ОБЪРКА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ РЕДЪТ НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ  И СЪБИТИЯТА ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА VIII ВЕК https://kasnakoski.wordpress.com/2009/05/19/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%E2%80%9C%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%80%E2%80%9D-%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA/