Свестните днес считат за луди

Ботев го е казал преди толкова години, защо ли продължава да звучи актуално?!

Преди време научих, че по статистика на ООН творческите, съзидателни личности, които дърпат света напред са около 4% от населението и този процент не се изменя особено с годините. За миг се размечтах какво ли би се случило, ако достигне 10%. После се замислих от какво зависи това? Еволюция? Гени? Среда? Възпитание? Образование? Вероятно комбинация от всичко.

Тогава, изведнъж, съзнанието ми отплува в друга посока – статистиката отчита факти, даденост. Може би тези 4% са реализираните, онези, които са успели да създадат нещо, което е останало и е получило признание, промъкнали са се през препятствията. Вероятно процентът е по-висок, но не всички успяват да реализират потенциала си.

Творческите личности са чувствителни, раними – няма значение дали творят в областта на науката, изкуството, спортът,  или човешките взаимоотношения. Тези хора се съмняват, търсят, знаят, колко много не знаят, отстъпват, толерантни са и това ги прави „чупливи”, крехки. Живеят за цялото, а не за Аз-а, за каузи и идеали, в името, на които се жертват, следват мисия, а не просто съществуват.

„Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само мене си.” Помним тези думи и човекът, който ги е изрекъл, както и делото му, съхранило нашата идентичност. Знаем и с какви усилия се е промъквал през трудностите по пътя си. А колко ли апостоли не са успели, пречупили са се, или са били смазани в зародиш.

В работата ми на психотерапевт се срещам с такива хора постоянно, защото именно те са склонни да търсят проблем в себе си, да се съмняват в правотата си, да страдат за несправедливостта. В тяхната ценностна система Егото е на заден план и това прави функционирането им по-трудно в материалното ни време, където да притежаваш е по-важно, отколкото да бъдеш.

Те са идеалисти, мечтатели, духовно ориентирани, любовта и грижата към другия са водещи в съзнанието им, но това се приема от много хора за лудост. Заливат ги с фрази като: Ти на кой свят живееш?, Влез в час!, Стига си витал в облаците!(а къде да витаеш, в пръстта ли?), …

Толкова години еволюция и въпреки това до ден днешен етикетираните като „различни” са принудени постоянно да оцеляват под натиска на масата, особено, ако различието им буди не съжаление, а възхищение, ако освен да вървят, могат и да летят, ако вместо да взимат, са готови да дават.

В съвременния Его-свят толерантността се приема за лудост, защото няма как да се добере до кокала първа – тя ще даде път, ще отстъпи и … ще умре от глад, ако не се намери, поне още една сродна „луда” душа, която да сподели „втората си риза”(или паница).

Толкова цивилизации са изчезвали, погълнати от властовата невроза, която кара хората да се делят, да застават един срещу друг, да унищожават собствения си вид. Егото се идентифицира с границите си, душата с безкрайността, егото се отграничава, душата се свързва, Егото казва: „Аз”, душата: „Ние”.

През всичките тези хилядолетия философията, която може да ни спаси, развие и обогати е била пред нас – всички сме клетки от един организъм. Ако всички органи и клетки работят заедно и в полза на цялото - цялото се развива и всеки орган също. Очите не са по-значими от черния дроб, например. Когато започнем да възприемаме нещата по този начин, еволюцията в системите ще се ускори.

Ако, обаче, някоя клетка реши, че е по-важна или по-маловажна от друга, това ще се отрази на цялото, ще тръгне верижна реакция и накрая и самата клетка ще търпи последствията. И, за да дам конкретен пример, който всички познаваме ще спомена раковата клетка - тя е егоцентрична, спира да се съобразява с другите(храни се и се дели безспирно) и да работи за цялото, с което унищожава организма и по този начин и себе си. Не случайно някои сравняват хората(слава богу не всички хора са такива) с ракови клетки на планетата - консумираме, унищожаваме безхаберно ресурсите, но ако унищожим планетата си и ние си отиваме с нея.

Да са живи и здрави «лудите», които се идентифицират с цялото и работят в полза на целия организъм и дано процентът им нараства! Време е да спрем да ги считаме за «луди» и да осъзнаем, че са «свестни».