Ще остане в мен онова наше време,несподелено с никого другиго.

Като спомен, към който ще се връщам,когато съзнанието ми е изчистено от всичко друго или упоено с всичко друго.

Ще си спомням за теб,защото подобни отношения не се забравят и не трябва да се забравят,макар оставили сладко-горчива болка на недовършеното след себе си.

Знам че трябва да се оставим и все пак неизвестността на въпроса " А ако стане...?" да тегли след себе си още въпросителни,които ще замлъкнат след

време,може би...

Ще се спомням за теб защото съществуват моментите,в които си докосвал душата ми.

Казват,че краят е ново начало.На какво? На добре забравено старо? Или зле пресъздадено ново?

Ще мога без теб и ти без мен,но най-тежко е да се откажеш,когато ти е сладко.

Ще си спомням за теб,когато знам че трябва да те забравям,но няма да искам. Макар,че не обичам спомени,макар че ги отричам.

Понякога съм си мислила че с един човек усещанията са уникални.И че повече няма да се повторят с друг.И е точно така,но това не ти пречи да срещнеш друг,с който да имате своите моменти на лично щастие,споделено между двама ви.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Ще си спомням за теб,когато трябва да те забравям...

Коментари

Връзки