Медийно грамотен е, който

 

         Човешката грамотност се изразява в способността ни да четем и пишем. В модерното време обаче към този термин е прибавена и способността на човек да работи с компютър. От тук идва и понятието за медийна грамотност. Мултимедията, която в последните години е навлязла във всички модерни държави, е неизменна част от всекидневния бит на хората и работната им дейност. Медийно грамотен е, който умее да кодира и разчита информация от компютър.  В ерата на масовата комуникация медийната грамотност се е  превърнала в неизменна част от уменията на всеки човек. В забързаното си ежедневие ползваме компютрите,за да осъществяваме бързо и лесно връзка с други хора, да черпи информация от огромната налична база данни,достояние на всеки от Интернет и за улеснение на професионалната ни дейност.

     Информационните технологии все повече навлизат в дейността на различните сфери на управление (било то в държавни структури, в болници,в бизнес фирми и т.н.).  Компютрите заменят тежката за поддържане и съхраняване администрация, водена на хартия. До скоро в България този тип администрация все още се поддържаше в повечето сфери на управление. В последните години все повече навлиза структурираната обща база данни в компютърен вид, която е достояние на всички сектори на учрежденията. Този тип администрация премахва два основни проблема. Единият е, че при старата система е необходимо голямо пространство за  съхранението на книжата, съдържащи информация. Другият е, че при нужда да бъде извлечена  информация се губи много време за откриването й,а понякога дори на бива намерена. Също  при старатa система използването на некачествени материали или неправилното им съхранение могат да доведат до грешки в по-нататъшното разчитане на информацията или неспособността да бъде извършено такова.

    Медийната грамотност се развива до различна степен и по различно време в отделните държави. В една от страните с най-висока степен на медийна грамотност в света – Австралия, се създават през 80-те и 90-те години учебници с тази проблематика, а в момента от основното до висшето образование се провеждат специални курсове по МГ.

    В Европа, от друга страна, медийното образование се въвежда по-рано – през 1977 година във Финландия, а малко по-късно и в Дания и Швеция. Докато в Дания акцентът на обучението пада върху информационните технологии, то във Франция МГ се изразява в създаването на масови продукции.

    В днешно време да бъдеш медийно грамотен не е привилегия, а необходимост. Даваме ли си реална сметка колко средства и време ни спестява Интернет например? Защо трябва да изпращаме писма по пощата като вече съществуват e-mail-ите. Можем да изпратим съобщение от единия до другия край на планетата само за няколко минути. Работата с компютър все повече и повече навлиза в нашия живот и ни дава възможност значително да улесним ежедневието си. Чрез създаването на електронните дневници например родителите могат да проверяват оценките на децата си само за няколко секунди и по този начин спестяват време, а и са сигурни в истинността на въведените данни. И това далеч не е всичко. Много хора предпочитат пазаруването по Интернет като това им осигурява повече свободно време и спестява чакането по опашките. Нещо повече – много от професиите изискват работа с компютър. Едва ли един архитект би бил конкурентно способен спрямо друг, който използва модерни линейни програми и такива за чертаене. Това важи в същата сила и а адвокатите, които не биха могли да практикуват активно професията си ако не използват програмата Апис. Списъкът с професиите, за практикуването на които са създадени множество програми,които да улесняват работещите, е дълъг. Но за да бъдат ефективно използвани, обществото се нуждае от медийна грамотност. Затова в много страни се  набляга именно на медийното образование още в основното училище, то е главен фактор за конкурентноспособността на бъдещите поколения. Защото е неписано правило, че човек, който няма необходимите знания да борави с компютър не би могъл да получи одобрение от даден работодател, за да придобие доходна професия.

    През 21-ви век, когато технологиите ни завладяват и стават незименна част от нашето ежедневие, ние сме принудени да се приспособим към бързо развиващия се свят, за да можем да оцелеем. Нуждата от медийна грамотност става все по-голяма. Именно поради това знанията в тази област трябва да започнат да се придобиват още в ранна възраст – когато  децата отиват на училище. В България този проблем е налице – в малко учебни заведения се набляга на медиийната грамотност и това трябва незабавно да се промени с оглед на постоянно нарастващата нужда от такава.

    Истина е,че въпреки многобройните положителни страни, съществуват и негативни. Една част от потребителите, използвайки виртуалното пространство, нарушават авторските права на други потребители, предоставят секретна информация на показ, нарушават определени закони за правата на човека. Това е причината, поради която младите хора трябва да бъдат по-осведомени, да бъдат наясно с рисковете, които се крият в използването на Интернет, както и да бъдат запознати с правата и задълженията си.

    Нуждата от медийна грамотност не може да бъде пренебрегната. Тя нараства с всеки изминал ден. Тя е нашият трамплин към бъдещето. Колкото по-ограмотени бъдем, толкова по-лесно ще се приспособим в непрестанно развиващия се свят.