Днес?

Апатия - кой не е чувал за нея? Кой не я е изпитивал?

 Колко пъти ми се случвало да не знам защо правя нещо. Единственото оправдание е, че трябва да го направя. Колко пъти ми се е случвало да не ме интересува нищо. Освен самосъхранението ми. Колко пъти ми се е случвало да преживявам чудесни моменти, а после да избледняват лека по лека и да ги забравям. Освен когато нарочно си ги припомням.

 Къса е човешката памет и може би по-добре в някои отношения. Не може да се живее само със спомени, но определено нещо трябва да се запази. Нещо, което да остане живо в съзнанието.

 Хората днес говорят за някакъв мач. Защо? Просто намират с какво да разнообразяват времето си. Не бих казала, че това е най-приятното и ползотворно нещо на света, но защо пък не. И без това сме в някакъв измислен свят, където е по-добре да се отдадеш на ежедневието, вместо да мислиш глобално за проблемите и нередностите.

 Ужасно е, че живеем в такова време. Не съм първият човек, който го открива, но някой знае ли кой е правилния начин на живот? Да забравиш за всички безсмислия и да караш с потока напред или да се впрегнеш един-единствен срещу всички и да бъдеш отхвърлен. Понякога хората грешно определят думата "отхвърлен". Това не значи просто хората да ти кажа "махай се от тук, куче!". Не, съвсем не. Човек може да бъде отхвърлен, ако не се придържа към нормите. Не мжое да изкара достатъчно пари, за да поддържа идеите си в действие. И какво излиза? Всяко отклонение от наложения ред се появява при наличи на всичко, което може да се извлече от този ред. т.е. трябва да имаш максимално количество средстава, които да вложиш в идеите си и доста смелост, за да ги осъществиш. Какъв порочен кръг. Всички и всичко е в него. Образование, работа, почивка, семейство... каквото и да е - то е подчинено на наложения абсурден ред.

 Тогава какво ни остава?

 Не искам да знам... някои неща е по-добре да не се знаят. Нека оставим тайните сами да изкочат наяве. Всичко с времето си... и дано то да дойде скоро...