Добрият опит идва с лошите преценки, а добрите преценки – с лошия опи

 Добрият опит идва слошите преценки, а добрите преценки – с лошия опит

или колко са полезни грешките

Колко просто изглежда на пръвпоглед да обясниш някаква подобна фраза. А всъщност колко трудно е да започнешот някъде, тъй като не знаеш точно от къде. Ето тогава трябва да прецениш, дарешиш, да вземеш решение. Ако то не е добро, резултатът няма да е благоприятен.Ще се поучиш от него и научил вече своя урок, повече няма да повториш грешкатаси. Когато ти се е случило нещо лошо, съзнанието ти си изгражда някаква“имунизация”. Ето това е опитът. В него се натрупват случки, събития, явления,чиито предпоставки някак си се запечатват в мозъка. След време при подобниобстоятелства изведнъж се сещаш какво да НЕ правиш. Банално е, но човекнаистина се учи от грешките си. Веднъж научил се, той умее да прави добрипреценки и съответно правилен избор.

Спомням си как преди години седни приятели се катерихме по планината. Беше изключително стръмно, а сухатаземя се ронеше под краката ни. Все още се чудя как сме изкачеили този огроменнаклон. Стигнахме до върха, хапнахме, пийнахме, порадвахме се на чукарите отвисоко като някои малки богове. След това дойде време за прибиране. Когатостигнахме изкачената стръмнина, осъзнахме колко трябва да внимаваме при слизането.Някои хора, твърдят, че слизането е по-лесно от качването, и абсолютно гиподкрепям. За мен беше непосилно да се задържам на едно място без страх, чекамъчетата под краката ми няма да се окажат фатални. Тогава ми дойде една достастрашна идея – да тичам надолу. Приятелите ми се опитаха да ме спрат. Не бешеособено разумно да тичаш по този наклон. И все пак го направих – страхът ми дане падна надолу докато слизам бавно явно беше по-голям. Затърчах се междудърветата, отскачах от камъни, а понякога се ръце се опитвах да се захвана нанякое дърво, за да спра ускорението си. По едно време толкова много се бяхзасилила, че очевидно нямаше къде и как да спра. Тогава добре, че едно момчебеше по-напред, за да ме хване. И двамата се сринахме на земята, но ни нямашенищо.

Ето това беше една абсолютнопогрешна преценка. А ето и опитът който дойде с нея – да не се катеря на чактолкова стръмно, щом не мога да сляза нормално. От лошият ми опит със склона,вече преценявам от къде мога да мина, как да се покатеря на нещо и как дасляза.

Човек не е единствен вбезумните си постъпки. Войната е най-страшната от тях. Жалкото е, че дори вмомента сме свидетели на една такава кървава разпра. Християнския имюсюлманския свят са на един ръб, който ако се прехвърли, ще бъде фатален завсички ни. Изострят се безсмислено отношенията между две различни цивилизации,всяка с многовековна култура и традиции. Някои оправдават войната в Ирак, катоказват, че така ще донесат демокрация, че ще просветлят народа. Но дали трябвада се месим в чуждия свят? Така както мюсюлманите не се месят в християнството,така и ние не трябва да се месим. Защо трябва да се налага нещо насилствено, тадори и безценната демокрация? За мен истината е, че тези хора просто трябва дадораснат за подобен вид управление. Техният бит ги ограничава в достаотношения, но това не ни дава право да ги съдим.

Войната в Ирак е един пореденпример за погрешна преценка. Съединените Американски Щати подцениха силата намюсюлманския народ. За тях е необяснимо делото на камикадзетата. А всъщносттова е един акт на най-отчаяните хора. Техният дух няма да бъде сломен никога.Така както Европа никога не се е поддавала на Османските набези. Надявам се зав бъдеще хората да се поучат и повече никога да не започват подобни безсмисленивойни. За съжаление, най-лошият опит е за роднините на тези, които са биливоини там. Стотици майки, бащи и сестри в момента съдят правителството на САЩ.Но дали ще успеят? Дали те ще помогнат на хората да не отиват самоубийствено навойна?

Надявам се най-сетне добриятопит да дойде от грешките да погубиш толкова здрави, в цветуща сила, младимъже. Нека този опит да остане веднъж завинаги в колективната човешка памет,защото тя е тази, кото може да предотврати войната.

В днешни дни сме свидетели на множествоподобни грешки и лоши преценки във всяка сфера на човешкото общество - не самов политиката, но екологията, производството, културата и т.н.

Понякога хора, чиито живот ебил жасно застрашен, разказват за това как целият им жизнен опит се прехвърлякато на кино лента пред очите им. Започва се от детството, рождени дни,подаръци, юнешество, първата целувка, родителите, сватбата, раждането напървото дете, някоя непозната жена, която е направила впечатление, важна деловавечеря и т.н. и т.н. Всички тези неща варират спрямо индивидуалния опит.Учените обясняват това явление като опит на мозъка да се спаси. Той превъртавсички всевъзможни картини, разигравали се някога пред очите му, с цел данамери сходни обстоятества, да намери опит, да намери как да се измъкне отужасната животозастрашаваща ситуация. Това показва, че дори биологично човекъте устроен да се поучи от грешките си.

Но дали грешките наистина сатакива? Аз считам, че грешките, от които един път човек се е поучил, вече не сагрешки. Те са едно необходимо обстоятелство, с което човек да бъде по-добър. Зада подобри преценките си, той трябва да изпита или види лошото. Грешкитенатрупват добър опит в него, който занапред му помага в живота. Ето защо, хора,не се тревожете, когато бъркате! Вярвайте в себе си и не повтаряйте грешките!