„Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи и скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято - всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие,  следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човешко нещастие - а това вече е много за един човек...“

                                                                            Любен Каравелов