За франзелите, гълъбите и котките или идилията в задния двор

Слънчев ден (един от малкото напоследък). Отивам за дозата си никотин в стаята за пушене, откъдето имам гледка към двора. Грозен, изоставен заден двор на стари кооперации в центъра на София...Слънцето е нагряло оградата, деляща няколкото квадратни метра прилежащ двор на блока в който съм, от останалите също толкова грозни дворове. На същата бетонна ограда лежерно са се размазали кварталните котки с последната си пролетно-лятна реколта от малки рошави котета...

На почти всеки прозорец е казнал гълъб, който гледа строго като лешояд. Гълъбите ме забелязаха и наклониха тъпо главите си настрани, за да могат по-добре да наблюдават действията ми..

Франзела на масата. Трохи на перваза...Звукът от криле пърхащи на прозореца, биещи се лакоми птици.. Котките се събудиха и се събраха под прозореца.. с надежда..за какво? Че гълъб би могъл да падне?!.. Но те чакаха и се надяваха...Колко дълго ще чакат ?