Монолог

Роди ми се безумната идея,
че всъщност ти си тръгнала насам?!
Дали да плача или да се смея
и трябва ли да чувствам срам?...

За разлика от любовта, наивността е вечна -
за нея няма феромонни правила.
Дали наивността е признак за човечност
или за глупост? Как да разбера?

Но както и да е, това е без значение -
на практика не си потеглила насам.
Да споделя ли с теб това прозрение
или да скрия, че не ме е срам?...