Аромат на кафе

26 март 2006, 05:16 Публикувано в Сапунени мехури | 3 коментара , 695 прочита
Категории: Нещата от живота, Любов, Размисли, Ежедневие
Ключови думи: черно кафе
Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...
Вече мазол ми направиха -
кървяща, малка
люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.