Белите ти пръсти върху...

Белите ти пръсти
върху чашата с кафе -
музика от непознато измерение
рисуват мислите ми миг,
преди дъхът ми да спре,
представяйки си те
слята с мене.
Ти си моята нежна сирена,
аз съм морякът - корабокрушенец.
Островът, на който
душата ми е спасена
не е Итака.
Чувствам се пораженец...
Падам в краката ти,
богиньо моя.
На бели розови листчета
ще се разкъсам.
Чиста е душата ти.
На Ада зноят
не я докосва.
Дяволът е нахъсан
за себе си
да те спечели.
Но не знае, че за тебе
и дявол ще убия.
Моя нежност и сладка омая
умирам и се раждам
от твойта магия.
Белите ти пръсти
върху чашата ми с кафе
молекули горещина
на атоми разпадат.
Аз и ти - мое прекрасно дете
по тънкия мост
между Рая и Ада.