Бабомартенска хитринка

 Баба Марта наближава, а трябва да готвим и тържество за Трети март.Нямаме достатъчно време, а артистите от класа искат да се изявят. Имаме си параван и зад него поставяме сценария на куклената постановка, която представяме на учениците от 1 - 4 клас.Тази година с 2-3 репетиции смятаме да ги поздравим с Бабомартенска приказка, която направих по роли. От читалището ни предоставят професионални кукли. От нас остава да направим малко декори за паравана, артистичност и в случая да направим Пижо и Пенда /героите в пиесата/. Целият клас се включва и се получава един забавен детски театър.

Бабомартенска приказка

 по Мая Дългъчева

 Участници: разказвач, Пижо, Пенда ,Баба Марта, врабчето и Пролетта.

 Разказвач:

 В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче

 живееха две кълбенца, с пухени конченца.

 Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.

 Второто пък – червено, червено, сякаш в зората топено.

 Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –

 плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...

 Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,

 звъннаха капчуците, а напоследък по улуците

 плиснаха новини от южните страни –

 със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!

І кълбенце:
– Ами сега! Поне да бях станало на врабченце палтенце..

ІІ кълбенце.
– Мхм... Аз пък можех да стана шапка

за някоя премръзнала жабка.

 Двете кълбенца:
– А напролет кой ще тръгне да се топли... –

чуйте нашите червенобели вопли.

 Разказвач:
 Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето

 внезапно дочуха някой наблизо да шета.

 Що да видят – една бабка добричка тупа,

 подрежда, и то  сам-самичка.

 И на всичко отгоре  сам-самичка се смее...

 А за капак  сам-самичка си пее:

 Баба Марта:
 Малко остава, малко остава –

слънце изгрява, март наближава!
 Март месец, хора, за мене любим е,

тъй като Марта е моето име...
 Март месец баба ви празнува,

посреща гости и танцува –

раз-два – с парцала по стъклата,

два-три – по двора със метлата..

Ще дойдат внучетата скоро,

ще хукнат весело по двора,

та трябва да го премета от кишата и от калта...

Хм, милите, освен да тичат,

аз знам – подаръци обичат.

Изплетох им за Коледа терличета...

Сега какво – букетче от кокичета?

Не, не... Подаръкът, дори и скромен, 

добре ще е да им стои за спомен...  

  Каквооо, каквооо? Я вкъщи да се върна

 и във килера прашен да надзърна.

Май две кълбенца малки там оставих .

 Де ми е умът! Съвсем забравих.

Я, ама те били съвсем мънички –

не стигат и за куклени терлички...

Обаче пък конците им са здрави.

От нищо нещо баба ще направи!

  Двете кълбенца:

Ние сме малки кълбенца,

с ококорени  бодри оченца.

В шепите на баба щом се сгушваме,

в гласа й кротък се заслушваме.

Баба Марта:  Плете усърдно/
– А такааа !

Звучи народна музика. Показват се Пижо и Пенда.

 І кълбенце /Пижо/

От червеното кълбенце баба ме направи на  момченцеее...

Станах бабино юначе, с бял пояс и бяло калпаче.

 Ето, от нищо и никакъв конец – какъв ален, напет хубавец!

 Дар съм за нейния внук – да бъде сит, със червени бузки и честит!

 ІІ кълбенце /Пенда/

А за внучката й – да е бяла и от доброта да свети цяла,

баба ме направи - от конци момиче, нежно, беличко като кокиче.

Имам плитки алени в косичката, алена престилка за поличката..

 Пижо и Пенда  се наричаме и като внуците й ще се обичаме.

 Разказвач:
В този миг някой подвикна на двора

и баба Марта – куцук – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката

излязла направо боса и с плетката!

Нещо говори и ръкомаха...

Куп минувачи от пътя се спряха...

Олеле-мале, какво ли става,

че се надига такава врява?!

  Врабче:

 Аз съм врабченце  с дрипави дрешки.

Тази зима проговорих човешки

 и на врабците с “чик-чик-чирик”

 преведох този сложен език:

“Беда голяма! Беда голяма!
 Закъсала е Първата дама!

 Става задръстване горе в небето –

 вижте кервана от птичи карети...

 Някой да ги упъти се молят,

 че возят Нейно Сияние Пролет!”

 Разказвач:
 Хукнаха Пижо и Пенда смело,

 обиколиха цялото село,

 а през прозорци и  през огради

 чудеха им се стари и млади:

 Кой ли е виждал – деца от кончета!

 Даже калпаче си има момчето..

.- Отде дойдохте? Кой ви направи?

 За къде така задъхано тичате?

Пижо:
– Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
Към Пролетта сме се затичали,

вече пристига, а пътя объркала...

Кацнал да хапне край блатото щъркела,

а пък Южнякът задрямал в полето...

Та Пролетта се озърта в небето,

иде й даже да се разплаче

заради тези нехайни водачи.

 Пенда:

 Вее си роклята чуруличена,

 мята си булото от метличина.

 Вчера кокичето я покани,

 а тя не знае кой път да хване...

Та затова ние бързаме двамата –

 да доведем подобаващо дамата...

 /Звучи музика. Скриват се и след малко се показват заедно с Пролетта./

 Пролетта :

Здравейте, мили деца! Познахте ли ме?

Аз съм Пролетта. Извадих голям късмет!

Пристигнах с това момиченце и това момченце,

родени от червено и бяло кълбенце.
Те щъркела преял откриха,

заспалия Южняк отвиха.

“Дий, конче!” – яхнаха ги щуро,

замалко да се прекатурят...

подире им – ята, ята, ята –

стотици птичета с капели от цветя...

-Бабо Марто, нека ти се поклоня

и сърдечно да благодаря,

че оплете тези две  добри деца,

и доведоха навреме Пролетта.

А Пижо и Пенда накратко,

мартенички ще наричаме, 

в чест на баба им Марта – тази баба-умница,

с обичливо сърце и със сръчна ръчица..

 Разказвач:.
 Оттогава се носи като приказка вече

 тази истинска случка, мое малко човече –

 за една Баба Марта, която все прави мартенички

 за всички – да са живи и здрави.

 Да е бяло сърцето, румено – личицето,

 да събужда къщята звънка песен на птички,

 да се кичат цветята с обеци от пчелички.
 Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.

 Недочува тук-там, наболява я кръста,

 ала още усуква от свойте кълбенца

 бабомартенски аленобели конченца...
 Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?

 Баба Марта ти праща, ето виж – мартенички!