Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Сигурно, всяко следствие си има причина и може би и тази злоба и завист у българина е продиктувана от нещо.
Сигурно ти е правило впечатление как те гледа съседката, когато си си купил(а) нова дрешка или съседа, когато си си купил(а) нова кола, а дори и нищо да не си си купил(а) пак седи там и зяпа, ‘щото си мисли, че си по- добре от него или нея и завижда.Седи и си завижда. И не само съседа, просто от него се почва, като излезеш от вкъщи. И добре дошъл на ревюто, на което трябва да внимаваш как си облечен, как се усмихваш, как плетеш краката, как говориш, как, как, как...еди какво си. Стрес и напрежение... Но имаш и избор, може и да се правиш, че не ти пука, и пак ще успее да те улови злобата. Ако не на първата, на поредната крачка ще те задърпа за крачола.
И най – гадното е, че не можеш да не си в играта, все някой те повлича. И си мислех, че е така, защото българина все си мисли, че е прецакания, все си мисли, че е бедния, че е безпомощния, онеправдания, жалния... И от там идва и злобата, злобата и завистта, за най – голямо наше съжаление. И така си потъваме в калта. И никой няма да ни помогне. Или драпаме със зъби и нокти или се отпускаме и потъваме.
Защото всичко започва там, в онези, детските заведения, когато синовете и дъщерите ни ни кажат, че не искат да стоят на един чин с еди кой си, защото ги обиждали, че са облечени еди как си или нямат еди какво си...
Може и да е грешка от моя страна, но най-много се радвам, когато ми завиждат за НИЩО, е тогава в прав текст им казвам: "Амин! Дай, Боже и на вас, като мойто!
Но по принцип най-много ме дразни, когато усетя завист от човек, който, иначе, се нарича приятел.
Не е точно така и не е само така. По подобен начин се чувствам понякога, но след малко, провокирано от нещо се появява доброто и - светът засиява. Тогава нещата изглеждат много по-различни и съседката ти се струва приятен събеседник и роклята ти извиква нечие усмихнато внимание...
Но за "детските заведения" - виж, тук не съм съгласна. Вярно, пристрастна съм, но се опитвам да бъда обективна. А преди тях? А по време на детската градина и дори в училище - най-големият и безспорен авторитет за детето са родителите. Няма спор, че те са тези, които направляват, оценяват, предизвикват и поставят основите. Детската градина, училището и всичко след това, са само среда, която вличе, безспорно, но ако семейната среда е място, където се говори, където се спори и се решават нещата - няма да е чак толкова болезнена срещата със злобата, за която пишеш, Ев.
И не смяташ ли, че ти си то/а/зи, кой/я/то го разбира като злоба. Те хората може просто да ги е яд на себе си и света, че и те не могат да си купят нещото. Или ето, вървя си аз по улицата, разни хора зяпат по различни причини-едни неодобрително, други завистливо, трети похотливо, четвърти безразлично или въпросително -всеки си има собствено виждане за човекът, с който се разминава-дали е облечен хубаво или не, дали е слаб или дебел, дали е хубав или грозен, дали е нагъл или невинен. И това виждане зависи най-вече от този който преценява. Добре, как можеш да го наречеш злоба. Ми то е естествено състояние да си правиш предположения за отсрещния човек. И как можеш да се сърдиш ако предположението е скапано, особено щом не те засяга. Особено при положение, че то толкова зависи от другия човек-примерно какъв му е бил денят, дали не е гладен и т.н. Примерно, съседът ти е груб с теб. И ти си мислиш, че е злобар. А той се е скарал току-що с жена си и му се иска да се гръмне. Ми не става така.
Не можеш да съдиш без да обичаш-т.е. да приемаш другите като сложни личности и да ги уважаваш. А като си внушаваш, че всички те мразят и злобеят, не си помагаш особено. Така или иначе, ако независимо дали си внушаваш, че всички те обичат или всички те мразят, ще сбъркаш при около 50% от хората. Тогава защо поне не избереш по-положителното виждане? Ако се държиш така че хората да те обичат, те много по-малко ще злобеят. Е, неизбежно е да има и злобари, но какво пък, поне ще си осигуриш добра психологична среда :)
"По-добре да си на хората в устата, а не в краката".
А още по-добре - да имаш приятели, които се радват за теб. И такъв феномен има - приятелство. Не всичко е злоба и завист, макар понякога може да не ти се вярва.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!