Двойна радост или двойни проблеми?

БЛИЗНАЦИ В СЕМЕЙСТВОТО – ДВОЙНО ЩАСТИЕ ИЛИ ДУБЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ?!
автор: Екип на Здравни новини

Появата на две бебета едновременно предизвиква у родителите най-разнообразни емоции – от възторг и гордост, до опасения и страхове. Някои семейства имат късмета отрано да разберат за предстоящото им “двойното щастие” и предварително да се подготвят за голямото събитие. За много родители обаче раждането на близнаци все пак си остава абсолютна изненада. И в двата случая радостните майки и бащи трябва да знаят, че отглеждането и раждането на близнаци - това е изключително трудно щастие.

Женският организъм е устроен така, че да може да износи един плод. Още в майчината утроба близнаците са принудени да делят жизненото пространство, полезните вещества и пр. Ето защо многоплодната бременност и последвалото раждане често са съпроводени с усложнения. Най-често срещаният проблем е токсикоза по време на втората половина от бременността (24-40 процента от случаите). За разлика от обикновената, многоплодната бременност продължава средно около 34-37 седмици. Около 75% от ражданията на близнаци се случват преждевременно. При многоплодната бременност по-често се наблюдава неправилно положение на плода и слаба родилна дейност, отколкото при обикновената. Заради всичко това понякога е необходима стимулация или дори оперативна намеса, особено за появата на втория, по-слаб близнак. Неблагоприятните вътреутробни условия на развитие, усложнената бременност и раждането не могат да не се отразят и на физическото състояние и развитие на новородените. Обикновено близнаците тежат по-малко и догонват по ръст и тегло останалите деца едва след 6 месеца. Заради по малкото килограми имунитетът на близнаците срещу инфекциите е по-слаб и те се разболяват 3 пъти по-често от другите деца. Сънят им (особено при кърмачетата) често бива повърхностен, неспокоен, придружен от чести събуждания. Тези нарушения обикновено отслабват след 3 годишна възраст, но могат да продължат и по-дълго. Не са рядкост и нарушенията в храненето – от злоядство, до преяждане. От енуреза страдат 15% от близнаците (по-често момченцата). Обикновено до 3,5 години децата придобиват хигиенни навици, за близнаците този период е по-дълъг. Въпреки че всички тези усложнения могат силно да вгорчат живота на родителите и понякога дори да се отразят на психическото развитие на близнаците, няма нужда от паника. Медицинските проблеми обикновено се овладяват успешно. При един правилен подход и едно внимателно отношение към развитието на децата практически всички близнаци бързо догонват своите връстници. Предразсъдъците според които при близнаците “ един акъл е разделен на две половини” са абсолютно безпочвени. Това са абсолютно нормални деца, които по нищо не се отличават от останалите.

Какво трябва да знаят родителите за психологичното развитие на близнаците?

Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. Родителите лесно могат да се поддадат на изкушението да ги оставят заедно, та нали и без друго малчуганите го искат. Това обаче е грешка! Ако децата навреме не бъдат научени от време на време да живеят сами, без другия близнак, те могат за цял живот да останат ограничени от “междублизначните” отношения, възможно е да не развият свои различни интереси, да не завържат лични приятелства, да не създадат семейства. Ето защо бавно и без излишен натиск всеки близнак трябва да се учи да остава за известно време сам - без брата или сестра си. Добре е понякога децата да се извеждат на отделни разходки или пък единият близнак да остава за ден - два на гости при баба и пр.
Ако децата посещават детска градина, опитайте се след след като привикнат с условията, да ги разделите в различни групи. Разбира се в никакъв случай не бива да настоявате. Раздялата действително може да се окаже огромна травма. Много близнаците пазят ярък спомен за деня, в който за пръв път са били разделени един от друг. Всяко дете в началото изпитва известни затруднения докато свикне с детската градина. Благодарение на това че са двама, близнаците много по-безболезнено привикват към новата обстановка. Хубаво е ако децата са готови за тази стъпка, в училище също да посещават съседни класове. Преди да пристъпите към сериозна раздяла на близнаците обаче от полза би било да се посъветвате със специалист – психолог, педагог, педиатър. Най-важното е да насърчавате дори и най-малката проява на самостоятелност и индивидуалност, да помагате за изграждането на личното АЗ на всяко от децата.

Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. Често родителите не отдават голямо значение на детските брътвежи и реагират едва тогава, когато забележат, че близнаците започват да изостават в развитието си тъй като при тях не се формира нормална реч. Подобна ситуация е характерна за семействата, в които възрастните малко разговарят с близнаците, като при това се обръщат към тях като към едно цяло (Анна-Мария). Само по себе това явление е доволно безобидно. Автономната реч може да прерасне в проблем едва тогава, когато децата откажат да комуникират като всички останали, което пък може да се отрази на Най-доброто лекарство в подобни случаи е малчуганите да бъдат разделяни един от друг поне за няколко часа на ден. В желанието си да бъдат разбрани правилно от другите хора, близнаците бързо ще се отърсят от речевите проблеми. Най-важното е да навреме да се обърне внимание на евентуалните неприятни последици /изолиране, затваряне в себе си/ от раздялата с другия близнак. Трябва да отбележим, че малките и незначителни дефекти в речта са често срещани при близнаците (и то поради факта, че доста често чуват “правилната реч” на своя партньор) и нерядко възниква нужда от логопед.

 Това, че близнаците прекарват много време заедно, а заобикалящите ги възприемат като едно цяло се отразява върху формирането на тяхната индивидуалност и самостоятелност. До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. Старайте се винаги да изразявате одобрението си за всяка проява на самостоятелност, индивидуалност, самобитност. Имайте предвид обаче, че ревността и конкуренцията в завладяването на вниманието и любовта на родителите не са рядкост при близнаците.

Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива. С това не трябва по никакъв начин да се злоупотребява, тъй като в противен случай рискувате да формирате у по-малкия ролята на нескопосника, неудачника.
 Разпределението на ролите в двойката става под влиянието на различни обстоятелства – от естествените заложби до желанието на родителите – и за дълго се установяват. Заложените роли започват да се размиват в периода на съзряване, когато близнаците придобиват по-голяма самостоятелност, започват психологически да се отделят един от друг, превръщат се в автономни, независими от “съ-близнака” личности. В децата се изостря чувството на съперничество; започват безкрайни конфликти, които често прерастват в жестоки боеве и обиди. Това се случва особено често при разнояйчните близнаци, които от по-рано и по-силно започват да усещат своите различия. Това също не би трябвало да притеснява родителите. Няма смисъл да се прекалява с наказанията, на децата и без това им е достатъчно тежко. С времето всичко ще отмине, този период просто трябва да се изживее. В такива моменти е важно да се следи децата да не стигат до крайности, за да не се развалят непоправимо техните отношения. Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг.
 
Дублиране на проблемите

Всички проблеми, които се изпречват пред новоизпечените родители, в семействата с близнаци се изострят и се проявяват много по-ярко. Близнаците изискват два пъти по-голямо внимание, грижи, усилия и естествено финансови лишения – в крайна сметка необходими са две легла, два комплекта дрехи, играчки и пр. Освен това съществуват и специфични за близнаците проблеми. Един от тях, особено при еднояйчните близнаци е, че през първите дни и дори месеци бебетата много трудно могат да бъдат отличени едно от друго. На първо време няколко елементарни похвата биха свършили добра работа, като да се открие характерна бенка, близнаците да се обличат в различни дрешки или пък да се поставят етикетчета с имената им и т.н.т.
 Възможно е майката на новородените близнаци да я спохождат угризения на съвестта, за това, че според нея не обича децата си. Да се развие чувството на любов и привързаност към детето обикновено са нужни 4 месеца. За майките на близнаците, този период продължава почти година, тъй като поради тежката бременност и последвалото раждане, те с изморяват по-бързо и са подложени на по-голямо напрежение. Освен това от началото майката на близнаците чувства привързаност към двете деца едновременно и едва по-късно започва да ги обича по отделно.

Третият е излишен?!

Ако в семейството вече има едно дете, то въпросът който най-често вълнува родителите на близнаците е, как то ще приеме новите членовете на семейството? Това наистина е сериозен проблем. По-голямото дете вече не е център на внимание. От него започва да се изисква да изпълнява определени задължения, които понякога са доста скучни и досадни. Детето вече не може да играе и да вдига шум, когато му се лудее или шуми, тъй като ритъмът на цялата къща е съобразен с режима на близнаците. Често той се “мести” в другата стая, сменя му се леглото, а ако е прекалено малък направо заминава за известно време при баба или пък родителите го пращат в целодневна детска градина. Всички тези промени предизвикват у детето отрицателна реакция. На него започва да му се струва че хубавото време е отминало, той вече не е обичан, а мястото в сърцата на родителите му е заето от новите бебета. Не е чудно, че в такива моменти малчуганът предприема отчаяни опити да върне вниманието на родителите върху себе си - престава да се облича сам, отказва самостоятелно да се храни и пр. Понякога по-голямото дете започва да ревнува родителите от близнаците, да обижда бебетата, да ги мрази и дори да се опитва да ги отстрани. Важно е такива моменти родителите да разберат, че малчуганът не е виновен, на него също му е много трудно. Той самият има нужда да чувства любовта и подкрепата на родителите си. Хубаво е в такива моменти родителите да му отделят необходимото внимание – да обсъждат неговите проблеми, показвайки, че разбират колко му е трудно; открито да изказват съжалението си за това, че не могат да му отделят повече време; при удобен случай да излизат с него на разходка насаме, без близнаците. На всяка цена трябва да се поощрява положително му отношение и внимание към близнаците. Нека малчуганът знае, че когато бебетата пораснат, те ще му станат най-добрите приятели, ще го обичат и уважават, а той ще се грижи за тях и ще ги защитава и всички заедно ще бъдат най-щастливото семейство. По-голямото дете трябва да има право на личен живот, на свое място в къщата, на лични играчки, които да не се налага да дели с близнаците, ако самото то няма желание за това. Малчуганът не бива да бъде принуждаван да си ляга по едно и също време с бебетата, нека остане по-дълго време с вас. Въпреки че на фона на новородените, по-голямото дете изглежда още по-голямо, не забравяйте че то не може да порасне отведнъж в съответствие с вашите изисквания.

Най-важното, което трябва да запомнят родителите на близнаците, пък и на всички останали деца е, да ги уважават като личности, да обичат всяко едно от тях, да забелязват личните успехите, да избягват крайностите и на време да реагират на детските проблеми. Да имаш близнаците е трудно щастие, но все пак е щастие!

източник: www.zdravninovini.com