Доверието

Оставям го да ходи, където иска, да прави, каквото иска и с когото иска. Не му държа сметка. Не го питам. Дори не настоявам да ми казва.

От вътре ме боли. Не искам да знам с кого е, а да е винаги с мен. Ужасно съм ревнива. Адски. Опитвам се да го скрия по всякакъв начин. Знам колко е омразно постоянно да те ревнуват, да нямаш никаква свобода.

Затова съм му дала пълна.  

Бях много ревнив, ама МНОГО. (а и имаше причини ) Както и да е правил съм големи грешки (и големи компромиси) в любовта и съм страдал от това изплакал съм си сълзите, но какво от това нея я няма, Голямата тръпка, Голямата любов, сега обичам умерено, ревнувам, умерено и мисля, че тъка е по добре за всички. 

Избирам №4. Взаимно сме си дали пълна свобода, но вместо да се скитаме нанякъде, я оползотворяваме, като бързаме да се приберем вкъщи. Абсолютното доверие носи невероятно спокойствие и душевен комфорт, защото няма за какво да се измъчваш. То е израз на зачитане към другия, като не нарушаваш личното му пространство.

Лично аз съм между 3 и 4. Ако на партньора ми му е приятно да излиза и се среща с който и да било в това няма нищо лошо. Светът не се върти около нашата връзка, на света има толкова много интересни хора. Но ако не се поинтересувам с кого е била, как е изкарала, това ще означава, че не ме интересува самата тя, а това ще означава, че не я обичам.

Винаги съм била привърженик на това да не се ограничават хората. Когато обичаш някого, не трябва да го контролираш непрекъснато, да го питаш къде е бил, с кого...

Отделно смятам, че всеки трябва да има свобода. Когато иска да се види с приятели - нека се види. Това е разнообразие. Защо трябва да се ревнуваме.

Не че не съм ревнива. Ревнива съм. Но смятам, че като обичаш някого, трябва да му дадеш известна свобода, за да видиш дали ще остане с теб. Иначе колкото повече го ограничаваш, толкова повече ще се чувства затворен в клетка и ще иска да кривне.  

След известно отсъствие от сайта, снощи се опитах да поствам, но така и нищо не стана, защото не успях да вляза с ник-а ми, а като анонимен коментар въобще не изписа текста ми. Предполагам, че днес всичко ще е наред и ще успея да поствам мнението си.

А то се дублира с вече изказани такива.  Поставям себе си между № 3 и № 4, защото  оставям мъжа си да излиза и да се среща свободно с хората дори и без мен. Така прави и той с мен! Но, чак пък да не ми пука с кой излиза или къде ходи - не мога да кажа, че е така.  И това не е ревност според мен, а загриженост и спокойствие, което двамата си даваме един на друг.  Никой от нас не оставя другия в неведение - достатъчно е да си кажем, че тази вечер някой от двамата ще закъснее.

Според мен пълна свобода е равна на безразличие към другия. Имам познати, и двамата са архитекти, известно време работеха заедно във фирмата на мъжа, но  разбраха, че не могат да продължат. Живеят заедно, но всеки има свой личен живот и легло. В този смисъл са си дали пълна свобода - мъжът може да се среща с друга жена, а за съпругата му - не знам, не я познавам добре.  Тъжно е, но е факт от днешното съвремие.  Затова, аз избирам златната среда - свобода с отговорност!

Eowyn, ще ми обясниш ли какво означава "нормално" и "много" ревнива?! ревността си е ревност, поне според мен. аз съм за пълната свобода! възрастните индивиди, притежават отговорност, а когато се ревнуват, по-добре довиждане:)

Аз съм на номер 4. Имам вяра повече в него, отколкото в себе си... Без майтап, наистина е така. Някой може да си каже "Балък" или "Айде бе". Обаче нали си виждам човека...

В интерес на истината много му налитат разни мераклийки, та от време на време ме хваща страх, щото той е по-готин от мен, ама той удържа фронта. Има си ценности. По-добре за мен!

Иначе ревността си е естествено чувство на несигурност, че можеш да запазиш нещо хубаво. Няма какво да се направи по въпроса - ако другият иска да си отиде, не можеш да го спреш. Само можеш да се стараеш да правиш най-доброто за връзката: понякога това е компромис, друг път - точно обратното - трябва да си настоиш на своето.  

Обяснявам аз :) Много ревнива не означава да нямаш доверие, а да се страхуваш, че другите са по-силни и могат да ти го отнемат. С първата ми любов се държах така - постоянно бях с него, ако бях в университета, а той на работа, му звънях по 2-3 пъти...И го обичах до лудост. Резултатът? Въпреки това, че живеехме заедно и го "пазех", ми изневери.Разделихме се.

Нормално ревнива , предполагам, съм сега, а и ми се налага. Знам, че в момента не мога да го контролирам и ми е все едно къде излиза, но въпреки това му се обаждам да питам с кого е :) Това ми се струва нормален интерес към партньора

Тва горе съм аз! Много са кратки сесиите, прекалено кратки...