Аз съм спокойна, спокойна, спокойна, спокойнаааааааа...

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...