Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
След сложен тест, на който подложил докторантите си по физика в Принстънския университет, Алберт Айнщайн вървял към кабинета си, когато го спрял един от неговите асистенти и го попитал: --Доктор Айнщайн, не е ли това същият тест, който дадохте на този клас миналата година? Айнщайн кимнал и отговорил: --Да, същият е. Асистентът събрал смелост и попитал великия Нобелов лауреат:-- Но, доктор Айнщайн, как може да давате един и същи тест две години подред?
--Защото – отвърнал Айнщайн – през последната година отговорите се промениха.
It's just a moment, this time will pass...
Когато бях в предишната соц. мрежа (тип форум), се бях скарала с едни момичета(нищо грубо, разбира се, но така се случи, че си повикахме и ни заключиха темата). И на другия ден, като ми размина, се извиних съвсем официално, защото реших, че може и да съм прекалила. И всички бяха толкова възхитени. Беше много странно, защото на мен ми се видя нещо съвсем естествено. И най-интересното беше, че средната ни възраст там беше сигурно 16. Т.е. не говорим за спорове между възрастни за супер невероятно важни теми, бяха някакви тийн истории. И въпреки това, за тях беше толкова трудно да повярват, че някой се е извинил.
Вярно е, Дени. Но запитвала ли си се защо за някои хора е толкова трудно да признаят, че са сгрешили? Ще предпочетат светът да загине, но не и да кажат "извинявай"...Аз мисля, че колкото по-уверен и силен вътрешно е един човек, толкова е по-лесно за него да приеме, че не е съвършен. Освен това, за да се извиниш, трябва и да харесваш себе си достатъчно, за да можеш да си простиш :). Като че ли най-трудно прощаваме на самите себе си...
А конкретно за поста ми: много се замислих за това какво всъщност е Истината. Казват, че всяка позиция има поне две гледни точки и две истини. Ами ако отговорите са се променили? Ако истината от миналата година или от предишното десетилетие се е трансформирала в нещо съвсем различно и често - напълно противоположно? Какво правим тогава?Как приема промените един несигурен, изплашен, закостенял човек, за когото новата гледна точка е невъзможна - защото срива цялата му същност?Много е важно за мен да разбера това, защото съм прекарала голяма част от живота си сред хора, които не можеха да прощават нито на себе си, нито на другите. И май не се сещам да съм чула от тях да се извиняват често...
А колко е просто всъщност - няма абсолютна и окончателна Истина!!! Позицията, която защитаваме яростно днес, утре вероятно ще се промени, ще се трансформира в друг отговор...Ама ние сме били прекалено заети да дяламе треските на дървените глави около нас; без да забелязваме, че така самите ние се превръщаме в пънове...
И друг път съм поствала това, но наистина за мен е Откровение:
"Ако затегнеш струната прекалено много, ще се скъса. Ако я оставиш хлабава, няма да свири"."Да се учиш означава да се променяш...Пътят към Просветлението е Средният път - това е линията между всички крайни противоположности..."
Няма да крия, че голяма част от философските ми възгледи през последните 15 години са формирани от будизма
А колкото до истината...аз си представям моментната истина като някакъв вид хармония - когато правиш/защитаваш нещо, което е в хармония с твоята същност, това за теб е правилно и е твоята истина. Тя не винаги съвпада с универсалната истина, но за теб е най-доброто в момента. И ако комбинираме това, с осъзнаването, че човек се променя ама наистина постоянно, ми би било очевидно, че няма смисъл да робуваш на истини от вчера. Защото човекът, който вчера ги е защитавал, не си точно ти, а твоята вчерашна версия. След това ти се е случило толкова много, променило ти е, и ти вече просто не си същия. И като си грешал тогава, ми извини се. Грешките са част от живота.
Например Стивън Хокинг бил казал, че трябва да направят списание, в което да си признаваш, че си объркал нещо някъде и да обясниш как точно си разбрал грешката си. В крайна сметка това е толкова полезно за всеки учен. Но след това добавил, че такова списание едва ли ще има много публикации. Явно не е толкова страшно да си признаеш, че си сгрешил. Но наистина, трябва да уважаваш себе си достатъчно, за да разбереш, че в това няма нищо страшно или лошо.
И наистина става въпрос за себеуважение. Онези с ниска самооценка са зависими от въображаемият имидж който градят и сами попадат в клопката на собствената си слабост. И напротив, ако си наясно кой си, съобразяваш се, но не приемаш буквално чуждото мнение какъв си, тогава може да си позволиш да изразиш явно промяната в становището си. Аз съм много горд, че съм имал смелостта да го правя и в пребиваването си в Интернет, защото знам, че това говори добре за мен, а е рядко срещано явление. Обичам да казвам, една голяма крачка за мен и една малка за човечеството. Промяната на света започва от нас самите. Ако не можем да променим себе си, няма шанс да го сторим и със света...
П.С. Никъде не съм прочела, някой да те е обвинил, че си ми поправял постове, нито да те обвини за свалената публикация!!!Дори напротив, Ела ми писа, че навярно е мое недоглеждане! А за коментара, който ми промени, ти сам ми писа, че е вярно, но страховете ми са ненужни! :))))
Благодаря ви за коментарите!Темата е наистина обширна и може да се развие в много посоки.Например:че колкото повече знае един човек, толкова е по-смирен - защото осъзнава колко много не знае.
Или че има неща, които са по-важни от фанатичната вяра в една истина :). Преди хората са изгаряли тези, които са се съмнявали, че земята е плоска...
Или - че истината, знанието, информацията са абсолютно безполезни сами по себе си - важното е какво правим с тях, как ги използваме. Чистото притежание на една истина е точно толкова безсмислено (вероятно), колкото купчината злато на чичо Скрудж от детското филмче...
...И понеже светът и Вселената са толкова огромни и непознаваеми за нас и нашите сетива - ние сме развили компенсаторен механизъм - научаваме нещо, приемаме го за правилно и се вкопчваме в него на живот и смърт. Противим се на промяната с всички сили - също както неумелият плувец се противи на водата, вместо да я използва.А когато се окаже, че сме вярвали в една илюзия...е, тогава меко казано, не е много приятно. Някои хора никога не могат да се съвземат от такъв шок. Което обяснява защо блестящата благородна идея на Стивън Хокинг за списание, в което учените да си признават грешките, е невъзможно да се осъществи на практика.Защото понякога личността ни дотолкова се сраства с това, което сме приемали за истинно, че ако унищожим вярата, унищожаваме себе си...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...