Белгия изкара 9 месеца без правителство – и определено се чувства добре...

Преживели сме толкова години на трагично управление, че всеки път, когато мислим, че не може да стане по-лошо идва някой и ни опровергава. Докато търсех отговор на въпроса какво пък ще стане, ако в 21 век изобщо нямаме правителство и управници – попаднах на една интересна статия, разказваща за проблема на Белгия от последната година. Да припомня – те биха наскоро рекорда за най-продължителен период без правителство. И се справят добре...

Това е европейска страна, раздирана от етническо напрежение. Публичният й дълг е близо колкото брутния й вътрешен продукт и е в средата на политическа криза, толкова дълбока, че миналата седмица изпревари Ирак като държавата, която най-дълго време в съвременната история е била без правителство.

Въпреки това автобусите пристигат навреме, боклукът се събира два пъти седмично, износът на лекарства, стоманени корди, шоколад и бира си върви без прекъсване и все още е нужен месец за да ви прокарат нова телефонна линия.

Управлението никога не е било лесна работа. В последните година и нещо изглеждаше на моменти невъзможна. Ако не вярвате – питайте управниците в Северна Африка, които след толкова години на управление, без да броим репресиите и насилието, станаха жертва на народното недоволство, довело до отстраняването им. В САЩ двете големи партии, пък, станаха по различен начин жертва на нарастващата популярност на Чаената партия. В Европа правителствата във Великобритания и Ирландия бяха изритани, като последствие на финансовата криза. Този месец се срина и правителството в Португалия.

Междувременно в Белгия, чийто френско и холандскоговорящи партии не могат да се споразумеят по това какви права трябва да се делегират от центъра на регионите, липсата на правителство вече рядко се коментира. Повече от девет месеца след изборите през юни 2010, разговорите в баровете и кафетата рядко се спират върху политическата ситуация в страната.

„Вече не го следим“ – коментира барман във фламандския град Мехелен вдигайки рамене

– „Това е криза без публика“ – казва Карл Девос, професор в университета в Гент – „Малко е абсурдно“

В свят на размирици фактът, че една от най-старите демокрации продължава да си функционира без политически лидери е забележителен, въпреки че гражданите не го осъзнават.

Белгия изкара цели 6 месеца в които председателстваше ЕС миналата година с временно правителство. Същото изготви бюджета за 2011 и одобри участието на изтребители във военната операция на съюзниците срещу Либия. За първите три месеца то реализира близо половината от целите си за пласиране на държавен дълг за тази година.

Дали за някои страни не е по-добре да нямат правителства? Може ли светът да научи нещо от опита на Белгия?

Четете ми устните

Едно от нещата, които е гарантирано, е че да си без правителство излиза по-евтино. Новите администрации носят нови проекти и нови разходи.

„Едно от последствията на това да нямаш работещо правителство е, че нивото на публичните разходи не е толкова високо“ – коментира Филип Ледент, икономист на ING -Белгия.

„В краткосрочен план – няма реален негативен ефект. Смятах, че ще има по отношение на доверието към страната, но в крайна сметка ефектът е доста ограничен“

Финансовите пазари бяха разтърсени от парализата на страната в края на ноември и началото на декември, но от февруари насам се успокоиха. Доходността по 10-годишните ДЦК на страната е малко над 4%, около 1% спред от германския им еквивалент.

За сравнение – при спасените от ЕС Ирландия и Гърция тези спредове са съответно 7 и 9%. Тази година се очертаваше като предизвикателна за страната, тъй като държавен дълг за 26 милиарда долара достига матуритет през 2011, но здравото емитиране през 2010 позволи на дълговата агенция да изкупи около една трета от достигащите матуритет книжа предсрочно.

Въпреки че белгийският дълг е значително над средния за еврозоната, страната не стартира мерки по съкращаване на разходите, подобни на тези в други европейски страни, тъй като няма правителство, което да ги наложи.

„Чувал съм да казват, че временното правителство е най-доброто, което може да има, тъй като е почти сигурно, че няма да вдигне данъците“ – коментира Руди Андевег, професор по политически науки на университета в Лайден. В момента бизнес доверието е на най-високото си равнище от юли 2007.

Досега имаше много малко проблеми – някои IT компании, зависими от договори в публичния сектор се оплакаха, че имат проблеми с това, че правителството подписва договори само за малки суми и не стартира нови конкурси. По-малките банки вероятно щяха да се облагодетелстват от корекциите в данъчното облагане на банковия сектор, които бяха подкрепени от финансовата общност, но не бяха приложени, тъй като няма постоянно правителство.

Но фактът, че е в еврозоната предпази страната от най-драматичните последици. От 1999 година белгийската монетарна политика се определя от централните банкери във Франкфурт.

Една от тайните на стабилността на Белгия е силата на навика. Подобно на съседите си от Нидерландия, нацията от 11 милиона е свикнала с временни правителства за дълги периоди.

Пропорционалната система означава, че е обичайно правителствата да управляват в коалиции, тъй като рядко има един явен победител, а коалициите искат време за да се формират.

Това не е необичайно за Европа – австрийци, италианци, германци са доста спокойни по отношение на времето необходимо между избори и формирането на ново правителство, което да поеме властта. В Германия, на голямата коалиция, на основните десноцентристки и левоцентристки партии през 2005 й трябваха два месеца за да се формира, а в Австрия – четири месеца на християндемократите за коалицията с крайно дясната Партия на свободата.

В страни със систимата „Победителят взима всичко“ управлението на една партия е норма и перспективите за коалиция са доста по-тревожни. Великобритания е добър пример. Миналата година перспективите за продължителни борби между трите основни партии разтърсиха пазарите преди майските избори, като предизвикаха разпродажби на държавни ценни книжа. В крайна сметка консерваторите и либералдемократите формираха правителство, но не преди паундът да е паднал здраво, а британските ДЦК и акции да се представяха на пазарите по-зле от германските им еквиваленти.

Белгийците са свикнали на подобни трайни дискусии. Причината за последната датира от десетилетия назад, до създаването на отделните региони, на база на езика през 1962, което доведе до настоящата структура на страната.

Това, от своя страна, се виждаше като зараждащ се проблем от години. Днес, въпреки предложенията страната да се раздели на две части, по границите на двете етнически линии, белгийските лидери не спират да говорят.

„Колкото и да е комплексна ситуацията в момента, тя все още е доста по-проста в сравнение с това, което би било, ако белгийската държава трябва да бъде разделена“ – коментира Карл Хайнц Ламберц, лидер на малката група немскоговорящи белгийци, които традиционно се считат за неутрални в битката между френско и холандско говорящите.

Едно изискване за страна, която иска да изкара без правителство е функционираща бюрокрация. Белгийците обичат да говорят със сарказъм за размера и разходите по тяхната – според бизнес федерацията на страната белгийската администрация има 7 служители повече на 1000 души от населението, спрямо съседните страни, като те носят допълнителни разходи от 5 до 6 милиарда евро на година. Но поне засега нещата вървят, което може да означава, че цената си струва.

„Може и да е обект на критики, но администрацията ни определено функционира“ – коментира професор Девос. За разлика от много страни, като САЩ, водещите фигури в администрацията не са изборни длъжности и не се назначават от управляващите партии, което прави всеки период на преход по-гладък.

„Системата е по-малко зависима от доминантен лидер. Имате профсъюзни и работодателски групи, които контролират агенциите. ЕС, международните организации и договорености също определят границите до които може да стигне правителството“ – коментира професор Койкелер от университета в Льовен.

Всъщност, белгийското правителство няма толкова власт. То е ограничено до управлението на публичните финанси, армията, съдебната система, външните работи и определени други дейности, като социалното осигуряване и ядрената енергетика. Това прави властта много по-малко привлекателна от много други централизирани страни.

 http://www.spekulanti.com/2011/03/30/%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F/