Пловдив

Ооооо, хайде сега, разплакани пловдивчанки на другия край на света рано сутрин (нашата сутрин тук)...

Хареса ми, благодаря ти!

и разплакани пловдивчанки вечер в София :)
И на мен ми хареса. Браво!

И весели пловдивчани в Дуисбург ;)
И на мен ми хареса много!!! :)

И весели пловдивчани в Пловдив, харесва ми че ви харесва. Благодаря ви :)

и тъжни пловдичанки в Амстердам

благодаря за този пост :)

Уааааа! Тук всички сме от Пловдив май май :)
Колко готино си признаха всички :)

Хе хе, ще наруша пловдивската ви идилия с моята непловдивска личност, която също е фен на този град.Не съм виждала този град единствено през зимата, но понеже не ми е любим сезон, май ще го преживея.

Искам и аз с вааааааааааааас....

и да пиша нака искам...........

:) Ето едно зимно Пловдивско стихче. Автор е Тодор Чонов, един от любимите ми поети.

И всичко беше някак просто:
вървяха двама през града
и сенките им се докосваха,
но не оставяха следа.

И зимата навярно щеше
сурово да ги раздели.
Неудържимо сняг валеше,
тъй както и сега вали.

Но тя внезапно се подхлъзна,
уплашено нададе вик,
за миг я хвана той и дръзна
да я целуне в този миг.

И глуповато се ослуша,
усетил луда топлина.
Свенливо между тях се сгуши
една премръзнала луна.

Снежинките ли тъй горяха
или изгаряха звезди.
Те тръгнаха, след тях вървяха
незаличими две следи.

А зимата току-що беше
разкрила свойте красоти:
снегът наоколо блестеше...
И оттогава - все блести.

:) И аз имам един стих, който когато писах, асоциирах със стария град в Пловдив. Та, да включа и него в графата "Пловдивски стихове" ;)

Белите Гълъби

 

Севернякът припява

през шипки и тръни.
Потропва дъждът

и блести калдъръмът.
Скалите се пъчат,

после се мръщят.
Бледнеят стрехите
на старите къщи.

Вечерен ансамбъл

предшества нощта.
Ръжда се е впила
в безброй железа.

Листата окапват.
Вятърът духа.
Висулките плавно

надвисват в улука.

На гълъби тихи

крилете са струни.
Събират ятата си

в зимните дюни.
Ще кацнат в душата
на късен самотник.
На сляпата зима,
в платната на лодките.

Снежинките ли тъй горяха
или изгаряха звезди.

               +

Ще кацнат в душата
на късен самотник.