To be or not to be...next gen...

От днес, популярния geek-сайт Joystiq официално „пенсионира” израза „next-gen”. С този жест (който на някой може да се стори излишен и формален) те искат да покажат, че и трите конзоли от „следващо” поколение (PS3, Wii, Xb360) вече са налични на пазара и де факто няма основания да се назовават „next”, а по-скоро „new”.

Слава богу въпросните пичове са се сетили да се извинят между другото на нас – евро-играчите, че зарази малоумната конюнкътурна политика на някой „мега компании” все още сме на опашката за „next”, докато света вече е “new”.
Какво да се прави – очевидно за някой компании бяхме и все още сме еквивалента на уълрд уайд провинция – едно разбиране за нещата което наистина силно се надявам да им изиграе толкова лоша шега колкото предвиждам в най-мрачните си прогнози.

Както и да е, това е друга тема...

Всъщност краткото и наглед невинно уточнение на Joystiq, наведе мислите ми в друга посока, а именно какво остава за нас – геймърите, след излизане от обръщение на поредната, супер-гореща и актуална “buzzword” – „next-gen”?
Трите обещани конзоли са вече факт. Интересното обаче лежи другаде – сбъдва ли реалното им пазарно предлагане другото, по-голямото и много по-важно обещание за „next gen” игрална революция?

Разбира се най-простия и (признавам) скептичен отговор би бил – не. Както нееднократно е посочвано до сега, простото наличие на съответния хардуер, предлагащ определени възможности е необходимо, но далеч не достатъчно условие за „революционализиране” на игрите и гейммейкинга като цяло.

Уви, за момента признаци за последното на практика няма.
Съвсем очаквано повишеният пазарен риск, който Sony, Microsoft и Nintendo поемат с вече „новото” си поколение конзоли, доведе само и единствено до още по-силно „херметизиране” на процеса на създаване на игри; до още по-сериозно развихряне на пуританщината и консерватизма в гейммейкинга. Един от най-явните признаци за последното беше изненадващото закриване на култовото Ковър Студио, което компанията-майка Capcom затвори, оправдавайки се с недостатъчният паричен поток генериран от заглавията дело на въпросния някога независим разработчик.

Иновативността, доколкото изобщо такава има в настоящата игрална генерация все повече се насочва по посока „умножаване” на т.нар. „фийчъри” – фактори, които в общия случай могат да се измерят чисто количествено и като такива се поддават на по-точно прогнозиране и описание, а респ. носят и по-малък търговски риск. Става дума за брой полигони, използвани визуални ефекти, поддръжка на нови технологии (особено актуални са предлаганите от AEGIA PhysX физични и многоядрените централни процесори), нестандартни форми на управление и т.н. – всичко което подлежи на сравнително просто описание, но може да бъде изтъкнато по особено впечатляващ начин на принципа: „Само днес, само сега, само при нас”.

Що се отнася до чисто „качествените” показатели за една игра – те все по-осезаемо се „изтикват” в ъгъла под неумолимия натиск на продажбите.
Доказано неща като „оригинален геймплей”, дръзки хрумвания изискващи задълбочено разучаване на принципно нови похвати за игра и възприемане на една игра; нестандартен подход към познати проблеми се класифицират като „рискови” и дори „силно-рискови” фактори особено през последните години.

В крайна сметка първите „птички” на „некст джен игралната революция” се оказаха като цяло добри до отлични, но класически и с нищо не изненадващи заглавия.
Gears of War например обра овациите на световната гейм-преса, но на практика впечатлява по-скоро в графата „режисьорски и сценарни” похвати, т.е. не толкова в геймплейното си, а по скоро в нео-ентъртейнмът, псевдо-холивудското си поприще.
Набедения за мега Wii хит Red Steel, пък отвъд наистина оригиналния метод за контрол (който честно казано е повече заслуга на конструкторите в Nintendo, а не толкова на разработчиците в Ubisoft), се оказа ни повече ни по малко стандартен (дори скучен) FPS.
Що се отнася до лънч пакета на Sony по добре да замълчим – един MGS вероятно би стоял прекрасно там, оправдавайки до голяма степен гръмките твърдения на японците, че те и именно те ще стартират де факто ( а не само де юре) очакваната от всички NG революция.
Уви по една или друга причина, „Слънчевите” пичове се провалиха и в това начинание, добавяйки още едно бляскаво фиаско в и без това дългата поредица от гафове, белязала началото в жизнения цъкъл на новата им конзола.

Разбира се вторият голям въпрос (а и като стана дума – и втората Голяма Надежда) тук е свързан с бъдещето на трите конзоли.
Всеки бегло запознат с възможностите на PS3, Xb360 и Wii ще ви каже, че разработчиците тепърва ще разкриват техния, трябва да призная впечатляващо огромен потенциал от възможности.

Въпросът обаче не е в наличието на такива, а в желанието и волята на големите компании да ги осъществят?
Може да звучи вбесяващо песимистично, но на база предишния опит който всички ние имаме с игрите и игралния пазар, доста трудно е да допуснем, че грандовете в този бизнес ще предпочетат да финансират проекти като Okami или Psychonauts, вместо поредния NFS или Halo…