PlayMe'06 (рекордно кратка ретроспекция)

Крахът на Е3.
Крахът на next gen гейминг идеята.
Крахът на РС игрите.

Триумфът на новите игрални "хуни" - кежуъл геймърите.
Малката ни, спретната електронно-развлекателна римска република загина, погребана под напора на нео-мейнстрийм варварите: ордите NFS/Madden/FIFA/CS...etc.-фили.

За такива години като отминаващата 2006 е прието да се казва, че са "преломни", "ключови", "знаменатлени" и прочее купешки думички.
Аз ще кажа само, че за мен тя беше разочароваща.

До болка. До отчаяние.
Тя по особено груб начин ме лиши от надеждите ми за светло игрално бъдеще; ограничи вариантите ми за избор до 0 (нула) игрални платформи, упорито отказвайки да ме заинтригува с нещо предстоящо; превърна ме е хардкор игрално малцинсвто, трупащо комплекс за малоценност; изгубено в редиците на лудитите, впуснали се с умопомрачително нездрав ентусиазъм в игра на новия Карбон и възхваляващи малоумия като Splinter Cell: DA, пеещи красиви, но крайно нехармонични и леко фалшиви радостни дитрамби за въпросното 11 гигабайтово безумие, изпълнено (забележете) с плачещия, не УМОЛЯВАЩИЯ за пенсия Unreal енджин.

Всяка, абсолютно всяка игра излязла през отминаващата година беше едно ОГРОМНО РАЗОЧАРОВАНИЕ точно по начина по който е написана фразата (т.е. CapsLock-а не е случен).

Oblivion - оказал се е един красив, но смайващо безполезен сапунен мехур; Condemd с прекрасната си графика, но 6 часов геймплей и 0 риплейъбилити; бъгливия до побъркване и също толкова скучен Dark Messiah of Might and Magic; тромавия и безобразно клиширан, гарниран обилно с бъгове и крайно неадекватна на 2.5 годишния му енджин Neverwinter Nights 2; преливащия от страхотни идеи, но с плачевна техническа реализация Gothic III....

Всичко това поднесено с внушителен като количество, но уви прекалено богат на целулоза  (и респ. предизвикващ излишък от газове с пренеприятна миризма ) дресинг включващ "още от същото" експанжъни, сикуъли и нагли клонинги (сред които само тези на GTA можеха да запълнят цял един самостоятелен том от ежегодното издание на енциклопедия Британика).

Целият този парад имаше само един неоспорим властелин; моден диктатор и едноличен владетел. Неговото име беше ПОСРЕДСТВЕНОСТ.
"С-НИЩО-НЕ-ЗАПОМНЯЩ-СЕ". "БЕЗЛИЧЕН". "СИВ".

Жажадата на игрите за хардуер бе издигната до нови висоти. Оголена и на показ, тя нагло подканваше към закупуване на още и повече двуядрени, гигахерцови, много-мегабайтови, next-gen игрални платформи, като в замяна обещаваше едно - че МОЖЕ БИ, но само МОЖЕ БИ любимите ви игри ще вървят гладко и безпроблемно на железариите за хиляди долари. Забележете "ЩЕ ВЪРВЯТ" (може би), не ЩЕ ВИ ЗАБАВЛЯВАТ и РАЗВЛИЧАТ.

Традиционните анимирани интрота към игрите се превърнаха в истински парад на корпоративни лога - от NVIDIA до Intel и от ATI до AMD. Повече от тях НЕ МОЖЕХА, повтарям НЕ МОЖЕХА да бъдат прескочени.

За това аз лично изпращам 2006 с известна доза облекчение. 
Да, доволен съм, че свърши.
Дори донякъде съм доволен, че игралните мега-корпорации не ме разочароваха и за поредна година ме излъгаха най-нагло, лицемерно и безпардонно.

Че ме лишиха от възможност да гледам с широко отворени очи на игралното си утре.
Не провалиха жадния ми за още маркетингови простотии скептицизъм, дадоха храна на винаги гладния ми сарказъм....

Е..както се казва - нова година, ново Е3...
Но по-малко и по-бизнес ориентирано.
Така де, крайно време е всички ние да разберем, че игрите са ПРОДУКТ. И като такъв няма какво изключително, вълшебно или бог знае какво магическо да търсим в тях.

Купуваш - консумираш - изхвърляш - рециклираш!
Това е.
Трябва да се правят пари...какво тук значи някакъв си геймър...