Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Замислих се върху безсмислената болезненост на последния бурен спор на главна. И ми дойде наум, следното:
1) Бглог се състои от общности по интереси, само една от които е И професионално еднородна почти на 100%. Членовете на тази общност се радват много на достъпната блогърска ифраструктура и си споделят през нея големи обеми професионални информации, продукти и емоции. Споделят и лични такива, но професионалните са много повече. С две думи, тази общност е принципно различна от останалите.
2) В България (както и в множеството мини-Българии по света) по традиция принципните различия първо тревожат и дразнят, а после евентуално (както му дойде вторият акъл на българина) могат да се превърнат в основа на полезно и обогатяващо сътрудничество. Ако не станат причина за разрив, както обикновено иска първият акъл на българина.
3) Поради нямащи нищо общо с Бглог причини, с професионалната общност за която иде реч, всеки съблогър си е имал/има лично вземане-даване. Тя е най-достъпната ни част от една от социалните системи и всеки има за нея мнение, препоръки, забележки, похвали и пр., гарнирани с висока доза емоции (няма друг начин - става въпрос за детство без значение дали нашето собствено или това на децата ни).
4) Не можем ли просто да сключим пакт, че професионалните аспекти на общността ще си се обсъждат в нейните си вътрешни страници. Това означава конкретно:
а) Допълнително натоварване на администраторите за известно време да местят погрешно публикувани на главна постове от тясно професионален интерес и да съобщават на авторите за преместването като им изпращат линк към инструкциите за публикуване, за да се намалят постепенно грешките.
б) Въздържане от излишни коментари от вида "уф, пак тези учители", под погрешно попадналите на главна постове. Въздържане и на учители от коментари от вида "вие не разбирате". И в двата случая въздържанието е наложително само 24 часа, докато админите преместят поста на правилното му място. Не е чак голямо ограничение на спонтаността на емоциите, нали?
в) Отваряне на допълнителна подобщност в общността напр. - "Мнения на потребителите на образование", където всички съблогъри в Бглог да могат да си публикуват мненията за образованието и учителите, без Главна да се превърща в образователно Дад-зи-бао на поредния образователен проблем. Поне за сега - не сме в състояние да обсъждаме цивилизовано, толкова лично засягащи ни неща. за мое най-голямо съжаление. И да няма ограничение за публикуване, освен общите правила на БГлог за обидите и пр.
г) Премахване на отрицателния вот от опциите за гласуване. Т.е. тази "анонимна" форма на изразяване на отношение, която поражда абсолютно неадекватно количество емоции и коментари да се сведе на практика до "харесва ми", "нищо не ми образува". Пък за "не ми харесва"/не съм съгласен" - да се налага да се напише коментар. (това предложение не е моя идея, но е доста добро и ми изглежда относително просто за правене.)
Как ви се струва? Много работа ли отваря? Ще намали ли излишното дразнене? Нарушава ли нечии права?
Мисля, че не може да не може да се справим.
Дори да има някаква общност за плюене на учителите, никой няма да пише в нея, защото ще му е по-добре да го прави там, където ще се види. Малко ми е странно да обвържа думата Общност с група хора, които са против друга група.
Просто е необходима повече толерантност към ближния.
Тери, нямах предвид да се направи "ъгъл за плюене". И освен това - хората, които се "карат" с учителите, стигат до караница в 9 от 10 случая, заради неумело изразяване и хипертрофирана обратна реакция, а не защото мнението им има за цел само да се заяде. Ако не беше дразнещия начин на изразяване и обичайните генерализации (понеже учителката на моето дете така, то учителите в българия така или учителкте са....) - си заслужава да се замисли човек, върху каквото казват.
Така или иначе, според мен част от дразнението идва от доминирането на единствена тук професионална тематика. Затова търся някакъв начин професионалната тематика - във всичките й аспекти (и приятни и неприятни) да се опитаме да я нищим в професионалната общност, където всички желаещи да могат да си намерят място, пък всички професионалнисти, когато искат по интересуващи ги непрофесионални теми да публикуват нещо - да могат да го правят на главна, без да рискуват веднага да им лепнат етикет "учител"="тъпо безинтересно мнение".
ПП аз точно бидейки абсолютен лаик в ИТ не смея да давам акъл, но системата за гласуване май не е от началото на БГлог. Значи е било възможно да се добави. Ако е така - то е възможно и да се махне и замени с друга. Или греша? Разбира се такива пормени се правят само ако е възможно и според мен - не преди да направим анкета на главна "Удовлетворява ли ви системата за гласуване и начинът, по който се подреждат публикациите в резултат на гласуването". Като си признавам, че аз лично, много повече се влияя при избора си какво да чета от: автора, темата, броя на коменатрите и броя на прочитанията. В този ред на важност. И наистина не "хващам" ефекта от гласуванията, по друго освен емоционалните коментари за минусите.
Не пиша поради няколко причини.Поне в две трети от случаите когато погледна тук, винаги виждам разчистване на лични конфликти,взаимни обвинения, делене на лагери, изясняване на това кой кого обидил и кой изобщо не е прав да се чувства засегнат. Е, не е много приятно за четене. Ами замислете се малко - "разхожда" си се някой из мрежата, попада случайно в bglog. И какви са първите впечатления ? Дали ще иска да се задържи тук за дълго? Аз -не. За това и си пиша от време на време в общност "Образование" и това е.
Но забелязвам как малко по малко изчезват хора, чиито мнения четях с интерес. Най- осезателна за мен е липсата на поета Валентин Йорданов.
Сега две думи по предложенията на Мария. Намирам ги за напълно уместни. Но - ОК Тери, съгласна съм, че и най- прекрасната организация - като правила, системи за отчитане на интереса няма да работи, ако няма потребители, които да умеят да уважават чуждото мнение.
За системата за гласуване- не е ли възможно просто да се добави надпис "бих искал да чета това", интересно за мен"...или нещо подобно. Така плюсовете и минусите няма да се възприемат като комплексна оценка, а като показател дали съответната тема има смисъл да се задържи по-дълго на първа страница.И всъщото време никой няма да има основания да се опкалква, че е "принуден" да чете нещо, което не му харесва. Обикновено има още десетина теми но..хайде, щом толкава ги дразни...
И последно - намирам ужасно глупаво да се оценя човека ей така, по принцип въз основа примерно на .. професията му. В случая на дневен ред са пак учителите, но знам ли... може да бъде всяка друга група.
Много неприятно впечатление правят коментари като: "тези учители са завладели блога" / вместо браво на Куини, привлякла е тук най- много потребители/, "учителите са сила и се подкрепят" / къде да беше винаги така.....Вместо например: Куини си е спечелила уважението на много потребители, редовни читател в "стопанисваната" от нея общност/ , "поредния заблуден учител, който пълни първа страница с въпроси за разпределения" / аби могло просто да поздравят новодошлия и да му обяснят къде е мястото на публикацията......./, "от начален учител журналист не става" / аз мислех, че е модратор -доброволец, който отделя от свободното си време за да може блога и общност "Образование" да не е на самотек....../Да изреждам ли още? Въпрос на гледна точка и на възпитание.
Всъщност - някой забранил ли е на лекари, полицаи, финансисти или .... каквито и да е други професии да си открият тук своя общност? Просто ми е любопитно какво ли ще е отношението към тях?
един от нас, не знам дали става ясно, но предложението ми предполага, когато искаш да споделиш, че според теб "учителите са кофти блогъри", трябва да го направиш в тяхната общност, защото даваш мнение за професионалната им общност. ако го пуснеш на главна, админите ще трябва да го преместят в образование до 24 часа.
сигурен ли си, че подкрепяш това?
случайна, нали този и предходни инциденти ни карат да мислим какво би било решението да ги няма. конкретно в случая, очаквам ако измислим някакво прилично и приемливо решение и двете да изтириете вересиите и да почвате начисто броенето.
и на куини няма да й е хич лесно, да си "раздели личността" на: индивид (на главна и всяка друга общонст, която й е инетресна) и лидер на професионална общност и главен админ (в образование). представете си в нейната позиция как при всеки случай брои до 10 и преценява, дали да напише критичен коментар към мнение неуважително към професията на главна или да премести първо публикацията в образвоание, а след това да напише коментара. да не говорим, че хич не е ясно кой би доброволствал за администрирането на новата подобщонст "мнения на потребителите на образование", но не вярвам да е самата куини, която вече е поела доста работа тук.
Та така - свърх лесни решения няма, но като цяло аз лично си представям, че с времето всички ще успеем да минем отвъд нивото "вие мразите/обичате сляпо" учителите (дай боже в бъдеще и други професионални общности да се оформят, има още куп интересни и важни професии). не за друго, а защото на това ниво нищо полезно, нито приятно за никого не се случва. а блогърските общения, като не са нито полезни, нито приятни, за никоя от страните, няма никакъв смисъл да се правят изобщо.
Мария, съгласна съм , че нивото е много ниско. Винаги съм уважавала вашето мнение, защото имате ясна позиция, която защитавате. Не виждам необходимост от "раздвояване " на личността. Човек или толерира несправедливо покровителстване - или не. Прекрасно е , че човекът слуша Любе и Висотски, прекрасно е , че пише приказки, прекрасно е че се отнася с отговорност към професията си, към децата - изобщо има хиляди полезни и прекрасни неща. Но човекът - който и да е той - не може да ограничава мнението на другите. Другите в един момент стават мнозинство и започват да не толерират празното плюсослагане. Съгласна съм, че не и е лесно, разбирам я от всякъде, просто тя има погрешно мнение за моята личност. Бих го изяснила, при желание от нейна страна, с удоволствие, винаги, по всяко време. Никога няма лесни решения. Всяка корекция изисква някакво действие.
Новодошлите правят грешки заради непознаване на навигацията в сайта. Те не могат предварително да бъдат инструктирани как да си напишат поста, пък и те очакват той да се появи в образователна общност.
В същото време един пост, който нарушава правилата на "Образование" няма да го преместя там, или ако е там, ще го постигнат съответните санкции. Всичко ще бъде наред, ако се научим на елементарна етичност и толерантност. Всичко!
Почвам да си мисля, че всичко това ни се случва, за да узреем за по-цивилизовани взаимоотношения.
Харесах поста и затова му слагам +.
Аз оценявам постовете с + само когато ми харесат, независимо дали са ми полезни, като инфо или не и избягвам да поставям минуси, защото това за мен е форма на пренебрежение към труда на някой, затова, ако не ми хареса някой пост НЕ го оценявам, ако ме оценят негативно не се ядосвам и дори не се питам кой не ме харесва, защото не живея за едната положителна оценка. По моя начин на мислене +/- не са ми определящи за нищо, те са определящи само за онзи, който им робува и ги брой. Затова не разбирам защо +/- са такъв проблем, че се налага при всеки спор да ги обсъждаме. Проблемът на блога не е в +/-, а в нас. Ние, не всички, явно НЕ сме достатъчно възпитани и гостоприемни, за да приемем един нов ПОСЕТИТЕЛ в редиците си и да му кажем едно: ДОБРЕ ДОШЪЛ!!! Това не е въпрос на харесване и не харесване на една професия, това е въпрос на възпитание.
Абсолютно не знам как да продължим.
Очевидно ни е супер важно (по какви причини по дяволите?!) да си кажем публично един на друг "не те харесвам", "нямаш право да не харесваш, хората които аз харесвам", "ти си невъзпитан", "ти се вълнуваш от някакви тъпотии, които прогониха от общото ни пространство ценни хора, които се вълнуват от по-важни и по-красиви неща" и после да поразвяваме малко за парлама байрака, на който пише "не си длъжен да ме харесваш" и "не ме вълнува дали ме харесваш, аз си пиша личен блог".
Очевидно имаме нужда да подредим виртуалния свят като реалния - разделен от дълбоки окопи и неприкосновени граници - един около неприкосновената правота на личното ми мнение.... независимо дали е за малките фламандци или за начина, по който използва думите съблогър от съседния окоп, един около малката група на "моите приятели и единомишленици", един - около професионална общност от съблогъри, най-плитък май е този около самия Бглог, макар, че ....
Очевидно учителската общност НЕ е проблемът, а Е само повод. Понеже е единствената професионална тук, а ние обичаме да не харесваме "системата" (без значение коя и без знчение, че система без хора няма) - най-вероятно тя така и ще си остане дълго време най-удобният повод, да си "пускаме кръв", както отбеляза Келвинатор.
Ако е така обаче, проблемът е от един дуг порядък, за който моят багаж от знания и опит не стигат да си представя, как бихме могли да му намерим приемливо решение.
ПП. Ако бях попаднала на БГлог в един от последните 3 дни, търсейки красотата и/или ползата от социалните мрежи, не мисля, че щях да се регистрирам.
На мен ми се струва, че тежестта на гласуването е непропорционална по значимост сравнена с интензивонсатта на гласуването - т.е. броят на гласовете е нищожен в сравнение с броя на прочитите и коментарите. Загледайте се в гласуванията - рядко има повече от 5-6 гласа общо за публикации с по 15-16 коментара и/или с по 500-700 и нагоре прочита. В някои публикации по повод на отрицателиня вот коментарите относно гласуването са повече от гласовете за самите публикации.
С уговорката, че хабер си нямам как точно гласуването участва в подреждането на публикациите на главна, си мисля, че на блогърска общност по й подхожда някаква позитивна скала (като рейтинга на ЮТюб например), щом е нужно да има рейтинг. И не знам дали не бъркам, но тук май имаше преди ръчичките нещо подобно. Извинявам се на админите за непрецизността на предложенията ми. Какво и да си говорим - лесно е да предлагаш неща, които сам не можеш да направиш. ;-)))) Като лаик ми хрумна дали не мож без да се преписва програмата/скрипта или каквото там сега ни събира гласовете, да се преработи само графичния интефейс, така щото да изчезне червената ръчичка и да се вижда само зелената. ма не знам дали е по-просто за правене.
И не виждам също, ако някой напише презентация за начално образованиена главната страница, с посланието "Здравейте, колеги, много сте готини" - какво ме бърка мен, макар да не съм нито колега, нито готина. Ей богу, не разбирам! Защо трябва да се делим на хора и учители? Какво е това странно разграничаване?
Шогун, не се делим на хора и учители. Делим само темите на професионални и не професионални такива. Хората са си все същите и са готини, независимо какво им е професията. Пробваме да направи това заради надеждата да спрем по професионални теми да си отваряме спорове за личните си качества, и да ги изкарваме следствие на професионалните ни занимания.
ПП. Гледах преди малко професионални коментари на сис-админи на нашата главна. Ми късметлии са хората. Като не им разбира никой професионалния език няма и да посмее да им прави преценка на професионалните качества никога. Учителите нямат този късмет - щото езикът им трябва да се разбира от деца и е следователно достъпен за всички. Пък и трябва да се емоционални - с деца иначе как се работи. Пък и са много - и в държавата и в Бглог, щото за всеки 10-15 деца трябва по един учител. И т.н. обективни разни обстоятелства, които много ни пречат на нас неучителите да ги виждаме като блогващи индивиди. Току няма няма - и хоп някой обобщи по конкретен повод нещо за "учителите" изобщо. Ми засягат се хората на професия. Чувстват се с незаслужен етикет. И реагират съответно.
Вместо да им се радваме. Щото тук са от всичките 89-90000 учители едни няма и 2000 дето знаят нета за какво служи и правят за децата разни работи да им е по-интересно да учат. Т`ва го правят изцяло по своя воля и за своя сметка. Нищо в професията им не ги задължава. За сега.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...