ТЯ

Тя има дълга и тежка коса,сплетена с гребенот гръдната кост на мършава негърка.Синя рокля със бликове лунни,встрани от корема й зноен.Тя е млада,почти стогодишно е небетов което се врязват гърдите й.Зад гърба й стените са зиданипреди няколко векаи далеч са копани гробОвете в края на селото.Тя говори със глас,който трудно ще сложиш в очите й, ако си гърбом.Груб и режещ ме кара да тръпнакогато си тръгвам поникнал.Тя е нежна,бижута греят сковано ръцете й,скръстени над зърна, жадни за кърмене.Тя е кадър от филм,който никога няма да гледам спокойно,понеже е чуждоезичени мъжете във него са мургавиколкото нощите в моя си град пред замръзване.Тя крещи с океанана другия край на светаи това е достатъчнода съм влюбен във нея, когато прегръщам жените си.