СУТРИН

Някой кашля.Дим от кафето възкисело.Фасада в охра гълта влагата сутрешна.Писах стих, ти си тръгна,привършвам цигарите.Всяка котка по пътя ми днес ще е мършава.Спах с лицето към теби гърбът ми е леден.Заразихме хасето със своите бръчки.Тръгва топката в мен, по стомаха се плъзва.Всеки път се излюпвам по-безрък и несръчен.Да се справям с умора и страх от умиране,махмурлука и русите косми по дрехите.Ще опитам да спя със очи към земята,нищо, че е посока за дълго потъване.Неотменен круизпрез брошури на острови,нечовешка измама за пътя наникъде.Ти порасна и няма да дойдеш,гондолитеимат място за пътник, лодкар и бутилка.Имат пъти това е самотно пришпорване,бели срещи с безсмъртни сирени и грифове - по средата му - ето тази фасада,тази котка, лицето ти,думите.Всичко.По средата? Дали не е краят на вятърав изтънелите пръти, в зеблото увиснало?Ще допия кафето. Ще се свия до точка.Или център в кръга, който ме е е притиснал.2002