+5 5 гласа

Сътворение

Две деца играят сред протуберансите на една звезда. Понеже са всемогъщи деца, играта им е много сериозна – те създават неща. Но понеже са деца, създават детски неща – забавни същества с различни форми, които пускат на повърхостта на една планета. Съществата заживяват, всяко от тях придобива собствени мечти, цели и чувства...

-         Виж какво си направих! – радва се едното Всемогъщо дете и показва смешно същество с несъразмерно дълъг врат и къса козина на криви карета.

-         Голяма работа! Аз пък си направих още по- голямо и по- смешно – казва второто Всемогъщо дете и показва друго смешно същество с прекалено дълъг нос, сива кожа и огромни уши. – Никога няма да познаеш за какво всъщност му служи носа – яде с него. Ти чувал ли си за нещо, което яде с носа си?

-         Да не си го направил глупаво? – мръщи се първото дете – Защото ако си го направил такова, ще страда...

-         Не, всъщност е доста умно. Но е чувствително и злопаметно – винаги помни кой се е опитал да му се присмива за носа...

-         Аз пък ще направя едно по- умно, което ще им измисли имена – решава първото дете и прави същество без козина, с малка глава, с дълги крайници ...

-         Грозно е! – смее се второто дете – И в тая малка глава как ще събереш много интелект?

-         Няма да е много – достатъчно, за да не се остави да го изядат и да им даде имена...

И детето пуска съществото насред гората, която е създало в пристъп на доброта, за да може съществото да даде имена на животните и да направи света по- смислен. Но понеже детето все пак е дете, съществото се оказва доста по- умно, изобретателно, чувствително и творческо, отколкото някой във Вселената е очаквал. И затова животът му става много по- сложен, отколкото детето е могло да си представи някога...

Само, че детето бързо се отгчи от играта и започна да прави нещо друго в друг свят. Така голото същество с малко интелект и много чувствителност се оказа изоставено. То страда и се чуди за какво всъщност е създадено, и все не намира отговора. И в объркването си прави живота си още по- сложен. А отговорът е прост...