Психология на тълпата

26 октомври 2009, 18:34 Публикувано в BgLOG | 36 коментара , 2555 прочита
Етикети: колективизъм
Не очаквайте точно психология, не ми е хоби. Но предвид събитията от миналата седмица, исках да споделя някои мисли по въпроса преди правилата тук съвсем да са ме потресли. Не съм бунтарка, но също така и не си падам по полицейщината. Както и да, whatever float your boat.

Какво е тълпа? Тълпата е група хора, които под въздействието на обща емоция спират да се държат рационално. На "метафизичен" език това означава, че колективната енергия на група хора ги зомбира до степен да изключат черти от своята личност, в полза на поддържане на целостта на тълпата.

Примери за въздействието на тълпата има много - от опиянението, което човек изпитва на концерт, през агресията, която виждаме по мачовете, та чак до протестите от всякакъв вид. Аз лично смятам и че това е причината за явления водещи до ексцесии от типа на нацизма, например. Или като гонененето на вещици, за по-политически необвързано.

Но да се върнем на тълпата. Тълпата има интересен природен еквивален - рояците от най-различен вид. Скакалците, най-вече. Също така мисля, че и при някои риби се наблюдава. Такива рояци се създават по различни причини: примерно при скакалците, стимулът е прост - всеки скакалец се стреми ако може да изяде съседа и по възможност да избяга от съдеда, който също иска да си го хапне. По този начин се създава свързана система, която оформя рояка. При хората, подобна система би се получила при, да кажем, евакуация в тесен тунел - имаш само един избор да се движиш с тълпата, за да не бъдеш стъпкан.

Другата характеристика е, че роякът започва да се държи като независим организъм, имащ свои собствени нужди и желания, невинаги съвпадащи с непосредствените желания на единиците, които го създават. Това за мен е особено интересно, защото аналогията е проста - в нашето тяло има мнооого клетки, всяка от тях има свои нужди, но въпреки това те изграждат телата ни и тялото съществува удовлетворявайки някои от нуждите на клетките(в идеалния случай повечето), но също така имащо и други, съвсем различни нужди от тези на клетките. Т.е. въпросът е може ли тълпата/роякът да се сравни със свръх-организъм? Според мен може.

Тогава следващият въпрос е защо хората (не)избират да бъдат част от тълпа. За животните е ясно - стадото и роякът предлагат храна и защита в случаи, когато последните са недостатъчно. Интересно е , че рояк от скакалци примерно не се получава просто така - трябва броят скакалци да надмине някаква критична маса, чак след това роякът става истинска структура. Интересно е, защото и при хората май е същото. И нещо повече, в зависимост от целта на тълпата, за нея са нужни различен брой индивиди - ако целта е по-скоро положителна, понякога и съвсем малко на брой хора могат да създадат тълпа. Това вероятно се дължи на пропорционалност между броя на хората и задръжките, които човек е склонен да отхвърли в полза на тълпата. Ако тя съществува с цел танцуване, отбелязване на нова година или нещо подобно, обикновено бройката може да бъде много малка и все пак да говорим за тълпа. Ако става въпрос за нещо, което да среща съпротива в психиката на хората, са нужни много повече хора.

Другият фактор, който има също много важно значение са външните условия. Определени условия допринасят силно за формирането на тълпа, особено ако са животозастрашаващи. Примерно войната срещу тероризма или свинският грип.

Защо ги пиша всичките тези неща. Защото мисля, че всеки от нас трябва да си дава сметка, кога прави нещо като себе си и кога като част от тълпата (или друга структура). Също както е важно да можем да определяме типа тълпа, която ни се предлага, заслужава ли си да влезем в нея, колко точно трябва да продължим да стоим в нея(т.е. да имаме ясна представа какво искаме да постигнем) и как и кога да я напуснем. Което според мен зависи пряко от ценностната система на индивида, както и неговите желания.

Примери много - отиваш на купон, весело е, пиете, пеете, в един момент някой прави някаква глупост. Всички се смеят, защото е весело и глупостта ви сближава. Да повториш, да пасуваш или да възроптаеш. Зависи от теб и от ценностната ти система. Какво си готов да пожертваш, за да захраниш колективната енергия. Ако става въпрос за показване на задници - може би е ок, ако става въпрос за биене на цигани - дали?

Преди ден или два прочетох в блога на един човек, че било ок да се застрелват деца, които (може би) се готвят за терористи (не е точен цитат и знам че не е нещо ново, просто едва сега попаднах на него). Това много ме потресе, признавам си. А най-много ме потресе, че изказване точно от този тип беше причината да разруша връзката си с най-добрия си приятел.

Не съм сигурна дали мога да коментирам такива изказвания, за мен такива хора трябва съвсем определено да бъдат вкарвани в затвора или поне много ясно и строго порицавани, но това е друга работа. Това което ме потресе е, че не си бях дала сметка колко хора са част от тази "тълпа". Защото човек не може да прави такива изказвания, без да е дълбоко убеден, че има защита и разбиране. Каквото и да си говорим, хората са все пак социални животни, дълбоко в нас е заложено да търсим одобрението на околните и да се страхуваме от изгонване от колектива. За да кажеш нещо толкова страшно, трябва да си изключително убеден в силата на твоята тълпа, на твоите хора, на тези които мислят като теб. Или които имат същата вина (вкл. и най-вече вина, че те е страх).

Всъщност смятам, че една от най-силните сплотяващи енергии е груповата вина. Което може би би обяснило защо цели народи изпадат в състояния водещи до чудовищни престъпления срещу човечеството. Защото при нормални условия, за образуването на тълпа(т.е. колективен разум) са нужни не само бройки, но и плътност (т.е. хората да са наблизо). Което поставя съвсем правилният въпрос как и защо хора на голяма територия успяват да попаднат под въздействието на тълпата. Та според мен, голяма играе и груповата вина и груповият страх. Които след това се само-захранват, до ексцесии, които никой нормален човек в ясно съзнание не би си представил.

И така, хора избиват деца, мъже, жени и всякакви други създания, просто защото някакъв неизвестен колективен разум много качествено им го втълпява. Или по-точно - защото техният колективен страх и вина ги карат да правят абсолютни глупости. А глупостите водят до още повече колективен страх и вина.  И най-интересното е, че колкото повече правиш в полза на колектива -  добри или лоши неща, толкова повече се увеличава енергията на самият колектив от същия тип. Сякаш наистина съществува такава свър-структура и тя смуче енергия от това, което правим и потапя индивидите в някакво общо поле от тази енергия. Което е толкова объркващо, защото в основата на всичко са хората и техните действия. И евентуално някой умник, който се опитва да насочва тълпата на някъде, но в крайна сметка, контролът е много труден в такива случаи - тълпата е твърде нестабилна структура. Само много силни външни фактори могат да канализират енергията й и за съжаление повечето умници много добре умеят да ги използват.

Искам все пак да подчертая, че не смятам всички тълпи за лоши. Напротив, някои колективни изпълнения са безценни - вижте какво правят американците по филмите, когато светът е застрашен. Това не е измислица. Груповата енергия може да доведе до чудеса. Въпросът е човек да избере тълпата, не тя него; човекът във всеки един момент да държи сметка не само за тълпата, но и за неговата собствена личностна еволюция и дали тя му изнася. И в момента, в който реши, че целта не оправдава средствата просто да излезе от тълпата. Вярно, това в напреднал стадий е много трудно, но ако достатъчно рано се усетиш, би трябвало да не е невъзможно. Пък и по-късно да е, пак винаги има начин. Освен това, трябва да е ясно, че тълпата е изградена от индивиди. И в момента, в който успееш да въздействаш на индивида, той вероятно ще излезе от "транса". Въпросът е да успееш да провокираш реакция на ниво личност, а не реакция на ниво колектив.

И все пак, защо пиша всичко това, при положение, че то е силно казано някаква мистика или нещо неизвестно на хората. Пиша го просто, защото мисля, че твърде лесно го забравяме. Защото има толкова много примери на тълпи около нас, че си е направо страшно. А най-лошото е, че няма почти никакви примери за положителни тълпи! Мисля, че това е един от най-големите проблеми в България - толкова сме отвратени от лошите страни на колективната енергия, които сме изпитали, че не искаме дори да допуснем, че тя може да прави и хубави неща. Т.е. правим го, но рядко. Примерно разните пролетни и есенни почиствания, концерти и т.н.. Много хубаво, но само това ли? Интересно е, че хорото е типичен колективен танц. Защо вече не се танцуват хора, освен на нова година и по сватбите? Защо вече почти няма читалища и някакви групови занимания. Аз помня, че съм била на кръжок по театър. Аз, дето, дори и като трябва не мога да лъжа, стоях там, шиех някакви кукли и участвах някакви безумно тъпи сценки (ама тъпииии). И ми харесваше. Сега децата се записват на частни уроци. Сега класовете са бойно поле. Сега всички форми на колективна енергия впрегната в нещо хубаво са почти изличени. И защо? Защо добрите тълпи са нещо лошо, а лошите тълпи са нещо нужно? И не на последно място, защо само противните хора успяват да се обединят в тълпа - примерно таксиметровите шофьори, които по единично може и някои от тях да са симпатични, ама групово са направо...Защо никой още не се е обединил, за да оправи учебните програми, например. Или за нещо подобно, несвързано със силно негативни емоции.

Не на последно място, искам да коментирам, нещо което Тери каза - че когато сме в общество, ние сме модерирани. Това не е вярно. В обществото няма "модератори" освен полицията за крайните случаи. Обществото се само-модерира, като една колективна структура. Ако засегнеш някой, той обикновено започва да те избягва. Ако го обидиш пред други хора, се оформят лагери, но обикновено има реакция. Ако му удариш плесник или го наречеш с някоя мръсна дума, останалите хора обикновено реагират също толкова остро. Това не е модериране, а обществена реакция. И не разбирам защо в България (а и в света), обществените реакции са толкова непропорционални. Или няма да има никаква както у нас (примерно, родителите, които бият или обиждат учители), или ще е твърде силна (примерно статията за снимките на деца във фейсбук или нещо от сорта). А има една толкова хубава и почти златна среда, в която обществената реакцията е пропорционална на действието. Ех, физика, физика. То е ясно, че съвършенството е непостижимо, ама поне да се стараем?

Ами това е, което исках да кажа. Съжалявам ако звучи хаотично, просто все още не се е оформило съвсем в главата ми, но ми е много много интересно. Направо е невероятно до каква степен сме склонни на колективизация и с каква радост влизаме в такива "съюзи", без дори да си даваме сметка. А ако го правехме съзнателно и контролирано, колко ползи можем да извлечем...Пожелавам на всички ви повече щастливи колективни мигове :) Само внимавайте с груповия секс, че то много хубаво не е на хубаво :Р

П.С. Потребителят с ник *опар не е добре дошъл в моя блог, така че да не се хаби, ако случайно получи вдъхновение от какъвто и да е вид. Аз може и да съм търпелива, но не и мазохистка.

П.С.П.С. Всичко това няма общо с разочарованието намерило отдушник в минали ми пост. Но там прочетох толкова мили неща, че не виждам много смисъл да се разделям с хора, които харесвам, заради нещо такова. Особено предвид това, че и без това не влизам толкова често.