Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Това е вторият случай за една година на смърт на млад човек около мен. Първият беше много по-фрапиращ, защото беше свързан с изгорелите вагони.
Първият много ме стресна, защото беше супер неочаквано. В единия момент се усмихваш, после разбираш, че някой е претърпял загуба. И то на толкова млад човек.
Не, не ми изказвайте съболезнования, не са ми били приятели или близки. Просто хора около мен.
Вторият случай обаче е изумителен. Отива момчето на почивка в чужда страна, разболява се и просто си умира. За нула време. Здраво, красиво момче.
Много ми е мъчно, защото така и не си казахме повече от 2 думи. Не го познавах, а исках да го опозная поне малко. Не е чесно хората така да си отиват, толкова внезапно. Без да можеш да им кажеш "Чао, радвам се, че те познавах". Без да си довършат започнатото. Просто, ясно и категорично. И окончателно.
Странно ми е да го пиша това, защото дори не съм разстроена. Изобщо не можах да осъзная какво се е случило и че този човек в тази му форма вече го няма. Някак си човек в определена възраст наистина забравя за смъртта. Тя се случва на всички други, но не и на него самия. Не и на хората като него. За нас тя е напред в далечното и мъгливо бъдеще. А всъщност не е. Тя е точно толкова близо, колкото и за всички останали. Каквото и да си мислим.
И удря-непридвидимо и окончателно. И как да реагираш на такава новина. Честно казано ми се видя дори абсурдно. Толкова млад и обещаващ човек. А сега много хора плачат за него. И на мен ми се плаче, защото още един прекрасен човек е извън играта. И още едно семейство ще е опечалено. А това е гадно. Гадно е да губиш близки хора. Гадно е да нямаш възможност да си продължиш спора или целувката.
И все пак, ми е трудно да се правя на съкрушена. Защото такива случаи ме карат да осъзная, че смъртта никога не е случайна. Хората си тръгват, когато трябва да тръгнат.
И явно заниманията им на Земята рядко имат особено значение. Което е странно-придаваме толкова важност на изпити и интервюта, на проекти и идеи, а всъщност те са просто пълнеж. Занимавка между две пътувания. Може би учебни помагала, знам ли. Идентифицираме се с тях, а всъщност те са само временни. Имат смисъл, но явно не е точно този който ние си мислим. Защото на смъртта и е все едно дали аз ще си завърша някоя грандиозна теория, която може да промени света или някой друг. За света ни изглежда наистина информацията няма автор. Авторството има смисъл само за личното ни развитие. Всичко останало е само боя, която накрая се измива от стъклото. И после пак отначало.
Не знам...
П.С. Честно казано започвам да си мисля, че определена категория хора напускат Земята. Което значи, че в световен мащаб ни се готви нещо хм...вълнуващо. Не бих изпаданала в някакви апокалиптични предсказания и все пак. Ще бъде интересно.
И мен днес ме занимава точно темата за смъртта!Нещо става!Много млади хора си отиват ненадейно и нелепо!
Цял час си стоях и се взирах в монитора!Сто мисли и спомени и нито една не успях да уловя и напиша!
Мои съучиници(вече семейство) живеят в Хамбург!Щастливи имат си бебе,всичко им е наред!Скоро щяха да се връщат и плануваха среща на класа!
И хоп-завидя им Злото!Тя имала нещо в главата и се наложила операция!Каква е тази операция,продължава вече 12 ч.?Той ми пише,че положението е критично. На мен главата ми е пълна с въпроси и мисли,а не мога и едно изречение да формулирам!
Как така критично?Ние имаме планове,толкова дълго не сме се виждали,имаме да си разказваме толкова неща!Не е честно,някакво положение да е критично!
И докато 12ч.ти вадят нещо от главата,къде е душата?
Тия изненади страшно зачестиха!Или на мен така ми се струва?
Толкова често напоследък мисля за смисъла на живота и какво е смъртта!
" в световен мащаб ни се готви нещо хм...вълнуващо"-и аз имам подобно усещане.
Тя се казва Яна!
Мила Яна,пращам ти цялата си положителна Енергия и се надявам и блогерите да се присъединят и преодолееш "критичното положение"!Земният ни път ни изненадва,но продължава!Вечността нека да почака!Няма да пропуснем наближаващите вълнуващи мигове!
http://www.youtube.com/watch?v=5TbQ5svoAN0&feature=related
Дано да реши да остане. И да си изпълните плановете. И да се радва на живота и семейството си.
Тъжно е, точно когато мислиш, че си намерил това което си търсил да си тръгнеш.
Мерси Дени!
Това странно усещане,че Нещо Неизбежно приближава,не ме напуска!
" Честно казано започвам да си мисля, че определена категория хора напускат Земята. Което значи, че в световен мащаб ни се готви нещо хм...вълнуващо. Не бих изпаданала в някакви апокалиптични предсказания и все пак. Ще бъде интересно"
Може да е покрай зачестилите неприятни новини,които ни заливат,но имам чуството,че цялата Земя се подготвя за някакво странно събитие и това се отразява на всички!Хората се държат като "камикадзе"!На никой не му пука,нито за собствения,нито за чуждия живот!Из въздуха витае опастност!Надявам се,тия "апокалиптични предсказания" да не се сбъднат или поне не, през близките хиляда години!Някак си,ако преусмислим поведението и мислите си,може и да поотложим Неизбежното?
Но погледни го от тази гледна точка, човечеството е доста оцеляващо, стига планетата да остане цяла, има много малко неща, които могат да ни заличат напълно. Е, добре де, да не казвам малко, доста са, но вероятността не е толкова голяма. Все пак сме преживели чуми, пандемии, ледников период. Каквото и да се случва, аз съм оптимистка. Щом хора могат да оцеляват на -20 и да не мигрират към по-топли страни, значи могат да оцелеят и ядрена зима. Примерно.
В смисъл, може и да е гадно, но нали знаеш всичко е относително. А ние се адаптираме доста бързо към обстоятелствата. Навикнали сме сега на хубаво и спокойствие, но я си спомни какво е било преди ЕС и края на втората световна-глад, мор и войни са се редували. Сега ревем, че бензинът бил скъп, а едно време хората са мрели с хиляди. И пак са имали семейства, пак са се усмихвали и са намирали желание да създават. Така че...ние сме малко като хлебарките. Милиони микроби ще умрат, милиарди ще оцелеят :)
Пък ако не, планети не е като да няма. Ако не тук ще продължим другаде. Стига бе, милиарди хора са измрели от както човечеството съществува по най-различни начини. Едва ли точно пък нашият ще е най-ужасен. Пък ако е-ще сме пионери :)
Добри хора няма!
Много слънчева нагласа :) Аз лично познавам поне трима.
Просто...е, мислех си че ще имам време и ... знам ли. Може би, по-добре, че не сме си говорили, иначе щеше да ми е дори по-тъжно. Пък и веднъж го похвалих за едни курабийки тип бисквити-страшна работа! Но май това ни е най-дългия разговор. :)
А за хората на улицата-странно е, защото хората на улицата обикновено са в агресивно състояние. Нещо като защитен механизъм-изглеждат оттегчени, сърдити, изморени или всичко заедно. И е много забавно да гледаш как в рамките на няколко изречения, хората се променят напълно и започват да ти се усмихват и от тях да лъха ведрост въпреки всичко. Всъщност е малко тъжно, че сме толкова самотни, че прекарваме толкова време в някакви защитни механизми, вместо да се усмихваме и да показваме всъщност колко са ни широки душите.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...