Моята епопея

Отдавна не съм писала или влизала в Бглог, но нямаше начин. Реалното пространство е с предимство пред виртуалното, пък и негативизмът, който се носеше тук в някакъв момент ми дойде в повече.

Както и да е, от около юли се готвя за един изпит, докторантски минимум, сериозна работа. 2 месеца развивам въпросите и се боря с тях. Доста неприятно изживяване-навън лято, светло, красиво, аз си стоя вътре и пиша формули. Голяма гнус. После дойде есента и трябваше да съм готова за изпита. И бях готова, още септември бях. И очаквах, че следващото предизвикателство ще бъде изпитът.

Да, ама не. Оказа се, че много по-голямо предизвикателство е бюрокрацията. Във всичките и безумни форми. Идея си нямате колко заповеди отнема полагането на този изпит. И с колко инстанции се разправяхме докато се разбере каква точно заповед ни трябва и кой точно трябва да ни я издаде. И така от септември, та до днес. Купон без граници. Кой би повярвал, че полагането на изпита ще продължи колкото и подготовката за него-2 месеца. Или хайде, за да бъдем точни, опитите да се положи изпит. Вярно, ситуацията беше сложна. Но институционалното недоосмисляне беше много по-сложно.

И днес, изпитът е вече минало. Изпитана, оценена и подписана. Ако не бях толкова изморена, щеше да ми се пищи от радост.

Поуката: глупостта не е непобедима. Но битката изисква много търпение, постоянство и нерви. И обикновено трябва да си готов да жертваш нещо от себе си. 

Това е от мен, много поздрави на всички хора, с които ми беше толкова приятно да си пишем тук. И на тези, с които никак не ми беше приятно. Надявам се сега вече да влизам по-често в Бглог. Но тази седмица едва ли ще да е, предвид това че имам рожден ден на 20ти и съм обявила всенародни празненства. Или поне всезапойни :) Отдавам се на заслужен сън, чалга и угощения.