Живот в черно и бяло - докога?

18 август 2011, 11:52 Публикувано в BgLOG | 68 коментара , 1345 прочита

Отдавна не пиша тук, но понеже ми се искаше да споделя това писание с приятелите ми от тук, копирам го от блог.бг. За разнообразие. :)

Вчера докато се разхождах из улиците на София и най-накрая разбрах - живеем в село. Имаме няколко главни улици, малко магазинчета и това е. Можеш да обходиш столицата ни за няколко часа и то без никакъв проблем. Местата за разходка и среща са доста ограничени. Дори не споменавам, че в момента половината център е като лунен пейзаж, но това да кажем, че е временно. Но старите и олющени сгради, тъжните оклюмали физиономии и грозните, вехти дрехи, които се виждат навсякъде не са временни. Те са лицето на града. Градът, който наричаме столица. Столицата, която наричаме европейска.

Нищо европейско няма в този град, освен може би самочуствието ни. О, не ме разбирайте погрешно, аз обичам София. Винаги съм я обичала и гледката на Витоша изправила се като непоклатим страж над малкия ни град винаги ме изпълва с възхищение и родолюбие. Обичам София и това е факт.

Но това което виждам в нея ме натъжава все повече и повече. Вярно, тази година ми се насъбра повечко живот извън Родината. Постоях в Европата. И макар да не съм склонна към превъзнасяне, разликите просто се пропиват под кожата на човек. Трудно е да се аклиматизираш само за няколко часа. Но когато усещането за нещо развалено те гони дни и седмици наред, нещата не са добре.

И не мисля, че мизерията ни може да се дефинира само като бедност. Да, хората по улиците са подчертано по-бедни от тези из по-хубавата част на Европата. По-бедни сме и от миналогодишните ни версии. В това няма спор. Проблемът не е толкова в качеството на дрехите. Или в дупките по улиците, с които да кажем, че сме свикнали и дори не се замисляме докато ходим по лошо поддържаните, грозни и опасни тротоари - също като човекът-паяк, шестото ни чуство за тротоарна безопасност ни прекарва през силно нагънатия терен без да се замислим и дори без да го гледаме.

Проблемът не е толкова финансов. Има и много по-бедни страни от нашата, където хората живеят подчертано по-весело. Примерно цяла Латинска Америка. Дори във Факултета хората живеят по-весело. Проблемът е нашето излъчване. Този невидим аромат на телата ни, който ни превръща в ходещи недоволни чучела нахлузили някакви дрехи и носещи ги из града към поредната нежелана дестинация. И това излъчване се усеща особено по цветовете, които хората подбират да носят.

Не знам дали сте се заглеждали в другите, мнозина предпочитат да не го правят. Но аз го направих. И на 30 градуса температура, видях огромен процент черни дрехи. И малко по-малък такъв бели дрехи. Останалото беше кафяво. И това са летните ни дрехи? А малкото цветни дрехи изглеждат неприятно избелели, а новите -някак нелепо на фона на цялото едноцветие наоколо.

Какво не ни е наред?! Криза е, ок. Но това значи ли, че всички трябва да си облечем черните дрехи и да ходим като на погребение?! Това кой точно наказва - "тях" или нас. И ако животът ни е толкова черен, то може би е време са промяна. Или на географска ширина и дължина или на собствените ни нагласи.
Промяната на местоживеенето е ясна и едва ли има смисъл да се коментира. Но както казах, има по-бедни от нас хора, които живеят по-щастливо, които все още виждат цветовете в живота. Защо? Защо те могат да са щастливи, а ние можем само да обвиняваме?!

Софиянци, ние живеем в едно голямо село. Не се залъгвайте, че живеете в град, в града е пълно с цвят, пълно е с различни хора, с прегръщащи се двойки - хетеро и хомосексуални, млади и стари, пълно е с живот и светлина и магазини и глъчка и шум. Нашият град е едноцветен и скучен. Той не е град, а село, и то в лошия смисъл на думата. Няма нищо пасторално и зелено в него. Има само сивота, разнообразена от рамъкнати жени на средна възраст, навлекли соц-копринени ризи в убити цветове и мислещи се за официални. Животът ни сякаш е набил спирачки и като магаре на мост е отказал да продължи напред към бъдещето, към Европа, към света. Живеем в село.

А след като живеем в село, което дори не е село, от къде на къде тези изисквания за богатство, спокойствие и качество на живот?От къде на къде си позволяваме каприза да сме недоволни от държавата ни и да навличаме черно и да се обливаме в това гадно чуство на безпомощност, което лъха отвсякъде. Когато живееш в дупка, се примиряваш с дупката и се научаваш да бъдеш щастлив и в нея. Или я превръщаш в нещо по-добро. Мизерията надничаща от очите на хората не ни прави по-силни, по-горди и в никакъв случай по-успешни. Прави ни жалки, глупави и слаби. Защото това показва пълната ни неадекватност към сегашната ни ситуация. Мислим си, че живеем в европейска държава, която трябва да ни осигури качествен живот. Е колко години ни трябват, за да осъзнаем, че това просто не е вярно. Нито една думичка в това изречение не е вярна. Нито живеем, нито в европейска, нито в държава. И със сигурност ако няма държава, тя не е длъжна да ни осигурява каквото и да е. Да, някъде из Европата има такива държави, които са държави, които осигуряват някакви неща, където хората си купуват маркови дрехи на намаление за под 10 евро и ходят добре облечение и усмихнати. Да, но това не е България. И е крайно време да осъзнаем, че или трябва да се преместим, или ние самите да се променим и да индуцираме промяната. Да създадем нашата държава.

Но това няма как да се случи, докато всички живеем в някаква постоянна меланхолия, която мени цвета си от сиво до черно. Няма как да се случи, докато сме толкова заети със собственото си самосъжаление, че нямаме време да се радваме на живота и да се опитаме да създадем нещо за себе си и за близките ни, което да осмисли живота ни. Било то дете, дом, фирма или империя. Всеки от нас може да бъде човек, може да живее качествено, може да бъде щастлив. Но това в тази сивота, просто няма как да стане.

Извадете си най-накрая цветните дрехи. Животът е гаден и няма причини да очакваме да е хубав. Но животът е живот и това му е най-хубавото - винаги може да се промени. И няма смисъл да си хабим енергията в това да бъдем едноцветни. Да бъдем от БСП или СДС (или ГЕРБ с/у всички останали), от ЦСКА или Левски, социалисти или капиталистим, граждани или селяни, за или против Русия/САЩ/ЕС. Да гледаме БТВ или Нова, Шоуто на Иван и Андрей или Слави и прочие и прочие безмислени крайности. Животът е гъвкав и безкрайно цветен. И в него има място за всички. И черното и бялото са само неговите граници - местата от които не можеш вече да мърдаш. Но между тях са всички цветове, всички хубави и лоши неща, които можеш да направиш, които могат да ти се случат. Излезте от задника, в който сте се заврели и си облечете най-хубавото настроение и дрехи, когато излизате по улиците. Защото никой не ни е длъжен, да ни признава колко сме велики, да ни създава качествени условия за живот, да ни дава високи заплати и т.н. Единствените хора, които имат някакво задължение към нашия живот сме ние самите. И колкото по-бързо започнем да го осъзнаваме, толкова по-бързо България ще се изправи на крака и ще тръгне напред. С гордост и предразсъдъци може да се живее само ако си богат и известен. Останалите от нас трябва сами да докажат величието си и сами да построят пиадестала си.

И свалете тия черни потници, защото направо ми се повръща като видя човек облечен в черно или бяло.

RSS за коментари Коментари

# | от Gen на 18 август 2011, 14:52

Ай стига бе , София било село.:)))

# | от Sluchaina на 18 август 2011, 16:41

Дени, снощи в любимия ми трамвай се случиха две неща : първо, една леля и един дядо се сбиха за свободно място на първата/последна спирка. В резултат беше извикана полиция, ватмана беше обявен за свидетел на "побоя", трамваят беше "арестуван" като местопрестъпление и трябваше да ходя пеша две спирки, защото трамваите бяха пренасочени за да не става задръстване. Извода беше, че няма човещина. Защото, ако дядото не се бил заял, и ако лелята била отстъпила, пък ако някой трети беше отстъпил място, всичко това нямаше да се случи. Второ, трамваят е в ремонт и от Бъкстон до Княжево ходи автобус. В полупразния автобус се качи една баба с голяма чанта и се опита да ме премести първо с чанта, след това с коляно. Накрая я попитах тесен ли и` се вижда автобусът и тя ми заяви, че няма човещина. Защото тя има багаж. Връзка не видях, но се съгласих, че човещина няма. Та тези две случки ужасно ме ядосаха и цяла вечер се оплаквах на мъж ми как е възможно всеки да дърпа на своята страна и да обвинява всички останали, че не са хора, докато той самият се държи като говедо (казано с уважение). Иначе - да, съгласна съм, че цвят липсва :)))

# | от denijane на 18 август 2011, 17:40

Gen, не само София, цяла България е село. Само дето ние сме забравили как да бъдем селяни.
Случайна, ROFL! Много ама много ме развесели. Арестуван трамвай звучи толкова сюрреалистично, почти като вчерашните среднощни странности по Канал 1, които ме накараха да се чудя дали не съм се надрусала с нещо (човек в костюм на мечка търсещ меда си). Поне прочетоха ли му правата на трамвая?
Но човещина наистина няма. Не и когато я търсиш само в другия. Друг път да ставаш на пенсионерите и да им козируваш за всеки случай. Че да не те арестуват отново. :Р
А ако има недоизказано обвинение към мен - аз гледам да ходя винаги многоцветно. И освен ако някой не ме ядоса, съм доволно ухилена.
П.С. А боят поне заслужаваше ли си? Имаше ли мръсни удари, скубане, хапане, ритане? :)

# | от on4e bon4e на 18 август 2011, 22:52

denijane, не знам как различаваш себе си от тълпата мрачни и недоволни съселяни, които описа?!) - та с такъв пост ти демонстрираш модела на мислене и недоволството на "лирическите си герои":) Струва ми се, че виждаш тъпотата, сивотата и безрадостността на света като в огледало - отразено :)

# | от Xandrina на 18 август 2011, 23:03

Много съм изненадана от изложеното в този пост. Наистина ли в София жените на средна и над средна възраст си носят още соцдрешките!? Защото "европейска" Варна е доказано по-село от София ( дори премиера потвърди, че ще си остане така), но пък имаме магазини за дрехи втора употреба:) И ми се струва, че нашите "баби" доизносват купените с намаление маркови дрехи от европейските си наборки:) Във Варна е рядкост да се види жена от цитираната възрастова група, която да е облечена с рокля или пола. В наше село се носят панталони 7/8, предполагам "европейски". ;)

# | от Koprina на 18 август 2011, 23:37

Ах,Xandrina???Здрасти!Супер,че се появи!Дени,ще поотсъствам от фейса,че се пренасели:)Ти достигаш бавно,но сигурно до моите заключения от преди 10 години:)

Ами,нормално....Докато хората се развиваха....качество,налагаха модни тенденции,възпитаваха вкус към красивото,практичното.....у нас ние (учениците)имахме униформи,родителите ни купуваха еднаква конфекция в "Рила" и "Валентина".Ролята на жените е била да са труженички и единствения град,в който се чустваше полъха на Запада беше Варна.Само пампорджиите имаха валута,за да си купят качествени стоки.....и гларусите:)На въпроса ти за "кафето с райбер".Абсолютно гадно е според мен.Съответната жена,разбирай труженичка са я канили вместо на вечеря,на кафе, вместо красиви думи и обещания/кафе.Ужас някакъв комунистически, е моето мнение,от който и до днес там няма спасение там:)

# | от Koprina на 18 август 2011, 23:39

А,да...Отново се появи темата за "огледалото":))

# | от Gen на 18 август 2011, 23:48

София не е село , а си е ужасен град. Ние на село си живеем на просторно, носим си каквото искаме и не ни пука защото ни е кеф от зеленото на тревата , жълтото на слънчогледа, шума на щурците, крякането на жабите, тишината. Живях преди три лета в "Надежда" и ми е ясно за какво говориш.

# | от Arlina на 19 август 2011, 00:21

denijane, коментирам само черните дрехи - тази част от поста:)

като един върл фен на черните дрехи, твърдя, че в София има прекалено много цвят, ужасно цветово съчетаване и общо взето чалга-вкус. за моя радост, вече има и черни дрехи в магазините. няма да спра да ги нося и ще се налага да повръщаш, всеки път, когато ме засечеш някъде, няма как:))))

п.с. понеже не съм сред приятелите ти в бглог, може спокойно да ми махнеш коментара, няма да се обидя, нито ще искам обяснение:)

Peace :)

# | от denijane на 19 август 2011, 01:36

Arlina, всеки си има любим цвят, ако твоят е черното, това си е твой избор. Но не мога да повярвам, че чак толкова много хора го харесват. Някак...не ми се вижда статистически правилно. Ако беше само ти, или айде още 1% като теб (или дори да са 5%), нямаше да се стига до повръщане. Но, за съжаление са доста повече. То вярно, че повръщането има очистващ ефект, ама все пак всичко трябва да е с мярка, :)
Xandrina - не знам за Варна, само митове и легенди съм чувала за този град и модата в него. Така че не мога да коментирам за там, само за милата ни, прашна и занемарена столица. Във Варна може и нещата да стоят по-различно, кой знае. За панталоните 7/8 ми, това шега ли е? Оти е лято, един вид хората не трябва ли да ходят с къси, леки и ефирни неща? Или важи само за тази възрастова група? Но дори и те - не ги признавам тия клишета на тема възраст. Човек трябва да се облича, така че да се чуства красив и да изразява себе си и на 15 и на 65 години. Айде стига, нали ще вдигат пенсионната възраст до 68. Крайно време е да свикнем, че човек остарява по-късно вече.
Всъщност не мога да коментирам модата, защото физичният ми мозък не може да се занимава с толкова сложни неща. Просто ме е яд, че няма разнообразие, няма цвят. И толкова ми е мъчно като виждам красивите българки облечени в някакви грозотии. И като видя красивите им лица, с едни такива вяли физиономии. Както казах лято е, отпускарски сезон, не плащаш парно, това са толкова много поводи за радост. Защо всички са толкова намръщени, просто не знам.
Коприна - остави ги "огледалата", те си знаят. Може и тях да са ги канили на кафе с райбер. :Р Това кой идиот го е измислил не знам, но трябва да му минат гънките на мозъка с ютия. Че нещо са сериозно сбъркани.

# | от Sluchaina на 19 август 2011, 10:31

Относно черното - и на мен ми е любим цвят, но понеже вече не съм толкова млада, че да нося черно, чат- пат го разнообразявам с яркочервено, отровносиньо и морскозелено.Xandrina, аз лично имам впечатление, че във Варна хората доста по- нормално съчетават цветове и форми, отколкото в София, но не знам, може да съм пристрастна :). Понеже често минавам през Витошка, седнах да изям един сладолед и наистина се впечатлих от невъзможните цветови съчетания и абсолютното игнориране на собствените форми в името на модата. А относно селото - всичко е в главата и Коприва е права - къде го търсим тоя усет към красивото, различното и собствения стил? Че мен три пъти са ме водили за ухото до третия етаж на училището само заради плетената якичка на престилката - как да се престраши човек да е цветен? П.с. "Боят" беше слаба ракия, изобщо не си заслужаваше шума :)))

# | от denijane на 19 август 2011, 10:50

Е, хубаво де, ама тия времена са отдавна отминали. Хората имат кабелна, интернет, ходят по света. Има от къде да се учат на "мода". Аз така или иначе не претендирам, че имам усет, даже напротив. Обличам се както си ми харесва, независимо от шока, който причинявам на мама (примерно). Но, важното е, човек да изразява себе си с облеклото си. Това не виждам. Виждам едни и същи неща, едни и същи дрехи грабнати от някъде и сложени просто така, без цел, без желание. И вероятно това ме дразни много повече от черното. Липсата на декларация на собственото аз.
А иначе - колко любители на черното имало тук. Не знам какво намирате в него. Аз трябваше да ходя с един черен анцуг по едно време (щото нямах друг на разположение) и ми беше толкова депресиращо.

# | от Koprina на 19 август 2011, 10:50

Не е въпрос на мода или цветове, а на материи,усет към красиво и практично.Малката черна рокля винаги ще е актуална, а чрез черния цвят някои изрaзяват своята индивудуалност,музикални предпочитания....Десетилетията в униформи и конфекции не са за подценяване:)Колкото до намръщените лица,то и на мен ми замръзва усмивката като видя мръсотията и огромната пропаст между "елита" и бедността.За да ме разбереш ще ти дам пример за облеклото: В Германия излъчиха шоу, в което противно подобие на жена твърдеше,че източногерманците миришели по-лошо от Западните и заради това си убеждение подлагаше на мобинг красивата си колежка от Лайпциг,която естествено ухаела на парфюм,но съществото беше сигурно,че естствената и миризма е по-лоша от собствената му,защото то е от Запад:)Та хората се опитаха да му обяснят,че това са неистини, дължащи се на тържеството на найлона през комунизма.

# | от Koprina на 19 август 2011, 10:57

Сори,писали сме едновременно и понеже ми е навик да си говоря с теб,ще го направя в твоя блог тук, вместо в чужд пост:)По темата за райбера:Разсмя ме с асоциацията си за размера,но този лаф,на мен ми звучи като отвратителна заплаха, ако не се самонавиеш,докато се свари кафето,няма и да излезеш заради райбера.Напълно подходящо за самозабравили се партийни нищожества,които нямат пари да те заведат на вечеря,а речника им е беден, за да ти свалят звезди:)

# | от Sluchaina на 19 август 2011, 10:59

Именно, работата е в страха да изразиш себе си в ярък цвят. Туку- виж си се набил в очите на другите, и тогава.... Обличайки се стандартно (с рокля тип "синя престилка на малки цветчета") съответната леля се чувства защитена, сигурна и незабележима, което всъщност е целта. Напоследък забелязвам, че хората искат едновременно да са забележими и незабележими, като предпочитанията вървят към незабележимост. Сетих се за учителката на детето ми в предучилищната - прекрасна жена, стилна (носеше костюми с панталон,винаги с някаква хубава цветна риза ) което и отиваше, защото беше висока жена около 55г. Изобщо не се изненадах, когато научих, че е от...Балчик :))

# | от Sluchaina на 19 август 2011, 11:00

Бля, пак всички пишем заедно :)))

# | от denijane на 19 август 2011, 13:08

Е, то писането заедно е доста забавно. Пишеш нещо и после се оказва, че то вече за друго става въпрос.

Та, отзад напред - Случайна, именно. Страх ги е. Но не разбирам от какво. Вярно, положението в страната е много скапано, всъщност вероятно е най-скапаното от поне 10 години. Но улиците засега не са опасни, странно е хората да са толкова незабележими. Да не очакват на някой покрив да има снайперист и затова да са облечени почти камуфлажно. Все едно си попаднал в някакъв филм на ужасите и всеки момент се очаква човекът с резачката да се появи и всички да се разпищят. Е, ок, може би преувеличавам, но раздоката из София наистина беше травмираща.

И най-тъпото е, че реално не изживяваме нищо, което досега не ни се е случвало. Мизерията ни е верен спътник от толкова време вече. Какво толкова са се ошмулили тия хора?! Понякога си мисля, че в България наблюдаваме еволюция в действие - само най-силните и най-здравите ще оцелеят, просто защото те носят най-много на лоши храни, лоши лекари и всякакви други гаври. Но явно греша, щото хората вместо по-силни, се сдухват все повече и повече. И или падат жертви на вечната апатия или емигрират. Което е странно, статистически трябваше да има поне някой който да еволюира в правилната посока.

Коприна - честно казано не свързах райбера със заключване на врати. Макар, че предвид разказите на оцелелите от това време, май това е по-правилната асоциация. Но само като си го помисли и ме втриса. И ако това е известен лаф, трябва ли да значи, че това е била толкова масова практика?! Ужас някакъв. Радвам се, че поне това време съм го пропуснала.

За Източна и Западна Германия - тия добрееее ли са?! Всъщност дискриминацията на политическа основа не е ли подсъдна. Ако кажеш на някой, че мирише лошо, щото е бивш комунист и то по телевизията, не би ли трябвало въпросният някой да може да те осъди? Сбъркани хора, ей. Както каза английският приятел на мама, който е бил женен за германка - това са луди хора.

# | от Koprina на 19 август 2011, 15:44

А,не,не, аз съм последният човек,който би твърдял,че са луди.Толкова години ми помагат,подкрепят,дават ми надежда,получавам разбиране.....А германките са самоуверени,решителни,ценят се и не допускат компромиси със себе си,затова много мъже твърдят,че са смахнати:)Естествено.Дори забелязвам,че и аз с годините се разбирам с тях по-добре от колкото с много от сънародниците си,въпреки родния език:)...Както навсякъде и тук има и смахнати и нормални и добри и по-малко добри.Това,с което ни превъзхождат е,че имат общество,което е коректор,обсъждат всеки наболял проблем (в конкретния случай конфронтацията Изток-Запад),търсят причините и намират отговори и решения.А отговорът на твоя въпрос,какво ни липсва в Бг, е:Липсва ни надежда:(

# | от denijane на 19 август 2011, 15:51

Ми не знам, за мен е изумително как изобщо им е хрумнало такова разделение, но ти си знаеш. Както Клайв казва, може ли нормални хора да живеят с някой десетилетия и да са най-добрите съседи и колеги и изведнъж да решат, че този някой не е човек и да го вкарат в лагер. Немците, които съм виждала са по-скоро симпатични и много любезни, но човек трябва да си има едно на ум. Защото същата мацка, след като е била женена за него деситилетия наред, повярвала като и казали, че го видели да краде в няква къща. Невероятно, но факт.

Както и да е, вижте какво видео открих. За какво говорят не е толкова съществено, но човекът е на 84 и вижте го как изглежда. Много ме впечатли. А тук пенсионерите се водят за електорален материал.

# | от denijane на 19 август 2011, 15:52

А, да, надеждата ни липсва, наистина. Но тя надеждата така или иначе е субективна, всеки си я изсмуква, от където намери. Така че ако ни липсва, то е защото ние сме се отказали от нея.

# | от Koprina на 19 август 2011, 17:30

Индивидуално си я намираме,но национално я няма:)Каква надежда за народ без Държава!Мен лично това гражданство ми тежи като воденичен камък..Едно заради препятствията на Запад за източноевропейци (като ни виждат разградения двор,от който бягаме),второ направо се ужасявам от мисълта за злополука или нетрудоспособност с гражданство,без осигурен жизнен минимум. наистина най- силните и здравите могат да оцелеят. Затова повечето успели емигранти в Европа имат двойно гражданство.

# | от DF на 19 август 2011, 17:40

Аз обичам синьо и избягвам София.:) Но, когато през октомври се върна в Родината винаги ме смазва сивотата. Поякога имам чувството, че няма по-сива страна от нашата.:)

# | от denijane на 19 август 2011, 18:29

Коприна, ми мама мисли сериозно за смяна на гражданството. Така че може би и ти трябва да помислиш. Тъжно е, но държавата просто не ни оставя друг избор. Защото разликата в качеството на живота е колкото от тук до луната.

От друга страна, светът и особено ЕС се е запътил към странно и вероятно мрачно място, така че може би такъв вид гражданство няма да е достатъчно.

Диди - аз също имам това чувство... Сиво е, ама много. И най- тъпото е, че като погледнеш прекрасната природа, на която се радваме и се изпълваш с толкова възхищение. И после виждаш празните очи на хората и от висотата на чуствата си се пльоскаш директно в калта.

# | от Gen на 19 август 2011, 18:31

Оф, ама големи сте плямпала .От цвета тръгнахте и стигнахте как да смените гражданството. Летни жеги, какво ли не правят от хората.

# | от Koprina на 19 август 2011, 19:20

И аз най-после се замислих,Дени:)Т.е. съдбата го измисли,аз само и помогнах "малко":)))Да и тук са супер жеги, Ген!Няма да го сменяме,ще го удвояваме гражданството.Какви не глупсти са измислили хората,за да си усложнят живота.Най-крехкото и неиздържливо същество на планетата-Човекът.само човекът има нужда от дрехи,подслон,ограничения в движение и осигуряване на прехрана......и цял живот се бори за сигурност,която все по-далеч зад хоризонта остава:)

# | от denijane на 19 август 2011, 19:50

Ми Ген, ние за какво сме тук, да мълчим или да пишем, ааааа? Като във фейса не можем да си плямпаме на спокойствие, щото всички слухтят, тук поне можем да се отпуснем и да си говорим каквото ни е на акъла.

Коприна - смяна, удвояване, все тая. Важното е човек да си намери начин да е щастлив. Направо ти се чудя как издържаш на тези постоянни смени на реалността. Защото на мен след като ми взеха кръв от вената, за нещо за което в нормалния свят ти боцкат пръста и започвам да си мисля как да се евакуирам. Садисти. Вярно, там пък ми взимат тройно кръв, щото ми е рядка групата, ама това е един друг въпрос. Поне помагам на някой. :)

Всъщност, където и да си, "там" никога не е съвършено и винаги има някакви дразнещи неща и винаги сигурността ще бъде някъде там. Но, поне да знаеш, че битката си заслужава. Тук явно колкото повече време минава, толкова повече само зомбита ще остават. Днес по новините питат някакви жени из софийските улици за разни неща. Едната живеела в Италия, другата в Англия. Ми ок, то явно в България вече почти никой не живее. :)

# | от Koprina на 19 август 2011, 22:47

Дени,подготви се още много минуси да получаваш,докато продължаваш да назоваваш нещата с истинските им имена!Това си е твоят блог и ще си пишеш или триеш (ако е възможно)каквото си поискаш! А затова,че сваляш "розови очила" да не ти пука!
Чудиш се,как издържам:) Бях попаднала във водовъртеж и точно преди да ме напуснат силите,се появи "спасителен пояс".За което, всеки ден благодаря!
"Битката" за щастие винаги си заслужава!

# | от Gen на 19 август 2011, 23:45

Вие с това оплюване на България май вече никой никъде не ви понася. Минусите не са проблем, проблема е,че нищо хубаво не виждате. Мислите, че ние не виждаме и не усещаме кое е добро и кое е хубаво , но ние се мъчим тук да го оправим, а вие се шматкате по странство и все поучавате. Баси дидактиката - тъпа макаренковска, непоносимо вулгарна , като българин в чужбина.

# | от denijane на 20 август 2011, 02:19

Коприна - споко за минусите. Те отдавна не ме впечатляват, не и на това място. Пуснах темата, защото се бях развълнувала и исках да го споделя с приятели. Плюсовете и минусите в моя занаят са доста равнопоставени. :)

Ген - не си прав. Не ми е целта да поучавам. Даже напротив, искам реакция, искам да ми се докаже, че не съм права. Искам да видя хората да заявят "не, това не съм аз, аз не съм сив, аз съм интересен, доволен от живота, изразявам себе си". И ако достатъчно често си го повтарят, може би най-накрая ще излезем от тази цветова гама. Изобщо не мисля, че някой не вижда проблемите, явно всички ги виждаме. Това което не разбирам къде е естествената склонност на мозъка да произвежда опиати с цел излизане от невъзможни и травмиращи ситуации, със страничен ефект прогрес. Някак при нас тая част нещо липсва. Нещастие колкото искаш, прогрес - нула. Което е изумително, само по себе си.

И да, нищо хубаво не виждам. Освен залата-красавица и магистралата-слънце (или беше обратното). Всъщност магистралата много ми харесва и карам по нея колкото мога по-често. Но не става въпрос само за дрехи. Тръгна се от един спор във фейсбук, относно политиката на Германия и Франция, от който стана ясно, че черно-бялото ни се е врязало в психиката по-дълбоко отколкото е нормално. Кой го клати дали малоумията, които правят Саркози и Меркел са плод на социализъм или капитализъм. Това е напълно безмислено определение, защото не описва адекватно ситуацията и времето, в което живеем. И въпреки това, на определен кръг от хора им е достатъчно да ги нарекат социалистически и да се почустват отмъстени и ясно разбрани. Това много ме вбесява. Че сме се вкопчили в миналото, в ясните граници, в избора на страна и защитата й, че пропускаме много по-важните процеси. Животът има нюанси и да се опитваш да избягаш от тях граничи с умствено заболяване. Просто няма къде да се скриеш. А ние се опитваме да го направим вече толкова време. Да изберем Правилния човек, да сме от Правилната партия, Правилния отбор, Правилния град и т.н. Вкарваме се в рамки и после страдаме, защо те не ни пасват. Ми няма да ни паснат. Рамките са затова - да са ти неудобни, за да ги разчупиш. Най-важните поуки в живота обикновено идват не от избирането на правилното, а не погрешното. Но при нас поуки няма, само избор след избор след избор и после самосъжаление, че пак не сме уцелили. И пълен отказ от честен анализ на ситуацията.

И Ген, идея си нямаш колко ми е мъчно за България. И колко много искам да остана. Но освен това искам и да съм щастлив и пълноценен човек. Ако измисля как да стане това тук, ще бъда тук. Ако ли не - светът е голям. И не мисля, че това, че пътувам ми е недостатък. Човек ако не знае колко по-добре може да бъде (а и колко по-зле), може да се обърка и да си помисли, че всичко е наред. Не е. Колкото по-бързо го разберем и приемем, толкова по-бързо ще можем да изпълзим от дъното. Щото с илюзии нещата няма как да станат.

P.S. Много ми хареса този цитат на Ела:

"Ние имаме съветско изражение на лицето. В основната си част смятаме безпричинната усмивка за идиотизъм, но затова пък мрачната безнадеждност и безпричинната злоба ни се струват напълно оправдани и естествени."

Мисля, че много добре описва народопсихологията ни, въпреки, че не разбирам защо.

# | от pestizid на 20 август 2011, 08:11

Дени, разходи се още малко и може да срещнеш усмихнатия розов слънчоглед, :)
Днес и утре е "Изкуството - мисия възможна" пред Народния театър. Започва днес от 15:00 часа.

# | от Gen на 20 август 2011, 08:19

Това, че пътуваш е чудесно, но… Преди година или може би повече от година, ти се хвалеше тук, как пред блока, в който живееш си спретнала градинка или нещо, което да разкраси сивотата ви. Сега тази градинка как е, ти поливаш ли си я или е вече буренясала от честите ти пътувания и отсъствия и ги няма цветята? Знаеш ли колко градинки вече в България са занемарени? А тези, които са тук не могат и да искат да ви поливат цветята ще им е трудно, даже невъзможно. Цветята ни учат на красиво и цветно и трябва ежедневни грижи. За това е сиво. Ако хората не бягат да стават в чужбина прислужници или проститутки, а да си стоят тук България има бъдеще. За това Германия е такава държава, защото устисква на всичко, не бягат германците, а здраво работят. Коприна най-добре знае това, нали слугува там като прислужница.

# | от Koprina на 20 август 2011, 08:31

Ген,не знам в какъв филм си,но не ме вкарвай в него,ако обичаш.Нищо от това,което си написал не е вярно.обичам да споря,но по смислени теми, а с лични обиди и упреци не ми се занимава,Типичен български манталитет.Не работя изброените от теб професии.Не си внимавал, но целта ти е да ме обидиш,което не успя!Със здраве!

# | от Koprina на 20 август 2011, 09:02

Супер ще е всички да се върнат и да се погрижат за градинките си,но преди цветятя са децата или пенсионерите или хората в нужда....Да си в Бг е за много хора непостижим лукс и удоволствие.Искрено се радвам,че успявате тези,които сте там.

# | от Gen на 20 август 2011, 10:44

Сори Коприна, ама не съм искал да те обиждам.По-горе нали каза, че е е хубаво да се казва всичко в очи. Може и да не си от изброените професии, но си поддържаш персонал, нещо като слугинаж. Няма лоши професии, но когато неуспяли хора в България от странство ме поучават, ми става мъчно за тях. Хем нищо в Родината, си хем нищо в чужбина, ама отворили едни уста и ръсат мозъци, кое е хубаво кое не.Като, че ли ние не знаем.

Когато говорих за градинка мисля, че разбра метафората.

# | от Koprina на 20 август 2011, 11:15

Казвам ти,че си във филм.Нищо не поддържам,освен себе си.Супер съм доволна от работата, защото е свързана и с малки деца и йога за домакини и с анимация и помощ след инсулт......Не съм доволна единствено,че осигуровките ми са български и като се прибера ще променя нещата:)Винаги съм била доволна и от работата си в Бг (аз не съм от хората,които могат да вършат неща,коити не харесват), но финансово не мога дълго да издържа.Изобщо щастлива съм и тук и там:)Това,което споменаваш за подръжка,предполагам ти е останало в главата от годините ми на Майорка, където правихме кетъринг по имения,живяхме в тях и ги поддържахме през зимата,докато милионерите си бяха в Германия.

Кои сте вие и кои сме ние,че толкова ти пречи,когато хората си говорят,какво им харесва и какво не.Аз не си спомням и един съвет или мозък да съм дала на някого или да съм обидила когото и да е било.Пиша си това,което мисля, ако ти пречи не чети!

# | от denijane на 20 август 2011, 12:51

Ген, къде го видя този поддържащ персонал, че не ми стана ясно? Никой от близките ми не работи прислужница. А още по-малко аз смятам да работя някъде като такава. Е, освен на сън, на някой секси-мъж. Но това ще е друг тип обслужване. Всъщност в моя случай, местенето си е нормално, аз го отлагах поради лични недостатъци, но сега вече мисля, че е време. Ако стане, разбира се. Да не говорим, че имам морален дълг към друга държава, вече. А може и към 2, но там да кажем, че се отчитам някак.

Обиждаш, а няма за какво. Емигрантите изпращат пари наполовина на чуждите инвеститори в България. И това са само официалните. Малко е странно да говориш за бягство, след като точно това бягство те държи в що-годе приемлива държава. В момента, в който тези хора се върнат или спрат да пращат пари започва истинското забавление. И тогава и ти ще поискаш да избягаш. Всъщност, аз мечтая за този миг, защото очевидно докато не ударим дъното, такива като теб ще продължават да обиждат, тези като семейството ми и Коприна и надявам се и аз скоро, че бягали. Да, бягаме, към собственото си щастие. И да, бягаме от колективната мизерия и пълна липса на инициатива. Допреди година бях склонна да искам да остана. Но после пред очите ми, в университета, хора които са умни и кадърни, показаха че са преди всичко злобни и завистливи и склонни да разрушат всичко, само и само те да са отгоре на руините. Е за какво да оставам? Да гледам как това в което вярвам се срива? Или да постъпя като моя шеф, да блъскам деситилетия с надеждата да направя нещата по-добри, и нещата никога да не се подобряват, щото скапаняците се поддържат много качествено. Еми айде няма нужда. Да направят мол от факултета. Да закрият науката в България. Нека стигнем скапаното дъно най-накрая, щото докато не го стигнем, няма да има път нагоре. И когато стигнем дъното и го осъзнаем, аз вероятно ще се върна. Защото обичам тази държава и искам да работя за нея. Но няма да стоя тук и да тъпча на едно място, докато хората ритуално се самоубиват от апатия. Предпочитам да правя нещо качествено другаде, вместо да не правя нищо тук и да се заблуждавам, че съм велика.

Колкото до градинката, объркал си се. Аз не живея в блока от повече от година. Което ме прави много щастлива. Преди известно време правих пролетно почистване. Което не ме направи щастлива, но определено стана по-чисто. Но какво от това? Така съм го усетила, така съм го направила. Въпросът е, че е имало някакъв смисъл за момента. Сега вече няма. Когато пак проима, може и да повторя. Човек трябва да цени труда си и да го дава там, където ще има полза от него. Жалко, че това място не е тук.

Ген, на никой не му се иска да бяга, да остави всичко което му е мило, дома си, приятелите си и да отиде на майната си и да започне от начало. Но борбата няма смисъл сама за себе си. Има смисъл само като цел за постигането на нещо по-добро. А в момента, тук, аз не мисля, че моята борба ще доведе до нещо по-добро. Когато това се промени, съм на първа линия с пушка в ръка.

# | от Koprina на 20 август 2011, 13:56

Е, аз познавам и успели според българските разбирания.Никога не са работили нито с ръце,нито с акъл,но имат търговски нюх:)Ориентират се на Запад към проституция,наркотици,оръжие,ако не ги хванат,правят пачка и се връщат,строят си хотелче и си живеят щaстливо като патриоти и остнали,за благото на Родината:))Хората,които работят като поддръжка и издържат родата в Бг са неуспели, да се изкаже "елита" или новобагаташите,ако имат "мозък",за да даване, как се успява в Държава/мафия била до скоро диктатура

# | от Gen на 20 август 2011, 14:11

Боже, за петте години откакто ви познавам тук сте като стар, вече изтъркан грамофон. Предсказуеми във всяка дума и изречение. Честно, да си го кажа вече не ви чета.Най-много едно две изречение от коментар ми стига да навържа смисъла на казването ви. Ми то все едно и също, с много думи до втръсване, с пръст насочен към четящия, в комбина с няколко блогера и толкоз, до следващия път, до следващия пост.Отегчително до болка ми втълпявате , колко лошо живеем в България. Ми не живеем лошо. Кеф ми е, имам си това, което си имам, повече не ми трябва, рисувам си , животинки си гледам и си ги обичам, градина с цветя и зеленчуци, цел, детето ме радва - не искам повече.Чат пат някоя скулптура и - живота е хубав. Вие ако искате да емигрирате прав ви път. Шошето е широко . Чао и до скиф :))))

# | от Koprina на 20 август 2011, 14:31

Ама ти що се връзваш,аз не мога да разбера:) Все едно някой те кара да емигрираш:) То се знае,че "за един брадва,за друг сватба".Що пък шосето?Не е ли готова магистралата?Аз със сигурност ще мина скоро по широкото шосе и ще поостана да разбера ,какво толкова ви харсeва и не харесва:)

P.S.Да не забравя,с тези,които ще протестират септември против шистовия газ и с онези,които ще бъдат на концерта на Жан Мишел Жар,се надявам да се видим!

# | от denijane на 20 август 2011, 14:39

Ген, като сме толкова предсказуеми и очевидно неприятни за общуване, защо изобщо се хабиш? Аз не обичам да се повтарям, но ако ми се задават едни и същи въпроси, отговорите е логично да са същите.

Радвам се, че си имаш всичко тук и ти пожелавам никога това да не се променя. И то съвсем искрено. Само че твоето положение не е положението на едно 80% от хората. Ако хората си имаха всичко тук, щяха ли емигрантите да пращат насам такива огромни суми (без да броим дрехите и храната!)? Нямаше ли вместо това да си държат паричките и да си ги харчат за неща, които на тях им харесват? Ако всичко беше наред, нямаше ли да ядем български плодове и зеленчуци, да имаме българско производство, наука и култура, да караме коли на под 15 години, и също така истински улици, с асфалт и маркировка? Да имаме истинско здравеопазване, образование, правосъдие...Все някакви нормални неща, които може и да си мислиш, че вече имаш, но това е докато наистина не ти потрябват. И не се окаже, че всъщност ги няма.

Някак не ми се връзват твоите думи с реалността. Ти може и да си намерил начин да си щастлив, което аплодирам. Но не казвай, че всичко е наред. И ако сме ти досадни, извинявай. Но ние имаме право да пишем, а ти имаш право да не ни четеш.

# | от Gen на 20 август 2011, 14:46

Дени, нали се сещаш, че не маркировката ще те направи щастлива. Където и да отидете все същите мърморковци ще сте. Вечно недоволни. Само се моля някой перко като онзи в развитата Норвегия да не ви вземе на мушка. Пазете си, че тогава кой ще ни пълни БВП. :))))

# | от denijane на 20 август 2011, 17:08

Ми Ген, Коприна не ми изглежда като мърморка, нито хората в моето семейство. Доволни са, да ти кажа.

А намека за перкото в Норвегия просто не ти прави чест. Със или без усмивки. Съжалявам, че го прочетох и още повече съжалявам ,че точно ти си го казал. Но определена категория хора, явно не можете да разберете колко е крехък живота и колко грозни са подобни изказвания. И понеже съм написала отгоре, че поста е посветен на приятелите ми тук, моля освободи ни от присъствието си, защото хора от въпросната категория не могат да ми бъдат приятели.

# | от Koprina на 20 август 2011, 23:18

Ех,Дени...."всеки вижда от собствената си камбанария":)Човек променя възгледите си,според житейската си ситуация.Не приемай насериозно разни моментни твърдения!Аз не съм доволна,а щастлива:) И дори коментарът на Ген разчитам като "загриженост" ,а не като "заплаха". Ти самата промени мнението си,относно Бг,след наложителен престой в Испания (спомням си разговора ви с Таничка по темата, когато тя ти излагаше същите аргументи,които ти в този пост),но ти беше на мнение,че има бъдеще в Бг, Белефф също като Ген ме обвини, че плюя "Родината" и малко по-късно ми писа,че търси начин да емигрира със семейството си.Майка ми направи всичко възможно да ни убеди,как човек с честен труд и знания успява в Бг, докато бяхме в Майорка и тогава наистина печелеше там по-добре от мен в чужбина, а днес 60 годишна жена,с 2 виши образования е съгласна на каква да е работа в чужбина,за да са добре внуците:) Ген се радва,че е с детето си и свързва двата края, преди години искаше да е строител в Испания, а детето му може би мечтае да обиколи Света, Пестицид не вярва в гадателки, а на мен ми се случва точно предсказание от случайно гадание, заради което вярвам,че има Сила и тя ни води.Днешните патриоти може би утрe ще осъзнаят,че Държавата ги работи и човек не е дърво та да пусне корен.Онези,които са в медитация и всичко им е розово,все някога ще се събудят и ще разберат,че само с медитиране не става и действия са нужни в реалността. 100 човека не можеш събра за протест,всичко им е розово,нищо че си знаят,че сме най-зле в ЕС и не искат чужди мнения....Пиши си,каквото си мислиш,с удоволствие те чета.Ти нямаш никакъв шанс,ако мърмориш някой да те чуе с това тихо гласче, а си толкова усмихната,че дори не мога да си те представя мърмореща:))))

# | от denijane на 20 август 2011, 23:32

Дари :) Напълно си права.

Права си, макар не и за причината за промяната на мнението ми. Всъщност престоят в Испания нямаше толкова общо, въпреки че допринесе. Не съм осъзнала колко по-лесен и хубав и цветен е животът другаде. Навсякъде си има плюсове и минуси. Но присъствах на един разговор във факултета ми, който беше много грозен. И който ми показа какво би било бъдещето ми ако остана. Вечна борба с вятърни мелници и събиране на трохите, които се подхвърлят на калинки като мен, за да могат да се похвалят все пак с това, че някой работи. И дори да оставим трохите настрана, дразня се, че хората са толкова обсебени от завистта и омразата си. И докато въпросните индивиди са там, за мен място няма.

Но, аз все още мисля, че България има бъдеще. Ние сме толкова малки, не ни трябва много. Само ако хората можеха са се събудят. Но не можеш да събудиш никой на сила, можеш да мрънкаш, викаш и ръкомахаш, но той или тя ще се събуди когато си реши. Така че ако избягам, това няма да е бягство, а стратегическо отстъпление. Или поне така се надявам, ще видим накъде ще ме задуха вятъра. Човек никога не знае от къде ще изскочи заека.

# | от Koprina на 21 август 2011, 09:36

Стига с тия глупости за "бягство".За който има смисъл да остава,който не вижда смисъл,да променя посоката.Не могат да затворят всички птички в клетка, защото самите те не могат да летят:) А и управляващите и те са хора и те семейства хранят, все някой трябва да се грижи да сме "отличниците" на Европа по бюджети,защото само в Бг хората са в служба на бюджета и не е бюджета инструмент в услуга на хората:( Да се правят изводи за хората от виртуалното,без да се познават реално е смешно.Спомних си за тираджията, който на срещата на блога повтарял на приятеля ти, да внимава с теб, че си много опасна:))))

# | от denijane на 21 август 2011, 15:10

Ми опасна съм си, ти какво си мислиш. :) За бюджета си права. Но за съжаление това е недостатъка да си малка държава- на големите като им потрябват пари, вдигат си дълга и си свиркат. Малките като си вдигнат дълга и хората обедняват дори повече.

# | от DF на 22 август 2011, 17:55

Красотата вътре и извън нас не е само въпрос на пари, но и на вкус и малко повече интерес. Като държавата не иска да замете улиците, магазинерките защо не си заметат пред магазините, като държавата не иска да озелени улиците, толкова ли е трудно хората да си сложат по 1 цвете на балконите - не е забранено. Външният вид на света не зависи от държавните пари, а преди всичко от нас. Ние не се борим със сивото нито на улицата, нито в душите ни.

# | от Ela Georgieva на 22 август 2011, 18:54

О, Ген, изобщо, ма изобщо не са същите коментари :)

Дени е пораснала :)))>

От години го чакам тоя момент да стане пълнолетна

помня много добре разговора с Таничка и аргументите на Дени тогава.

аз в тоя разговор не искам да участвам, защото (Ген е прав за това) ми е ясна позицията и аргументите на всяка от страните; това не е футболен мач, че непременно да трябва да има победители. За мoй голям ужас основната загубила страна е родината ми...

САМО за да ви докажа колко много съм свързана с блога и с вас - точно преди да стана, сънувах (много рядко сънувам), че с децата сме в Бг и съм ги завела на българско училище :))). От вашите разговори е бил тоя сън :)))

А цитатът горе не е мой, аз само съм го постнала. От тази статия е:

http://e-vestnik.bg/12499/savetski-sklad/

# | от Gen на 22 август 2011, 18:59

Точно този цитат ме накара да бъда малко, казвам малко, защото много повече мога, да бъда груб. А не искам.

# | от Ela Georgieva на 22 август 2011, 19:05

да "пораснеш" е процес, който едновременно ме изпълва с тихо доволство от узряването на един човек, но и с тъга по загубената невинност и вяра в собствените безгранични възможности.

децата вярват, че могат да променят света просто като бъдат в него - смели, решително безразсъдни и вярващи в доброто.

времето постепенно оглажда ръбовете ни, кара ни да вярваме в страховете си, и най-вече, помага ни да загубим илюзиите си.

често от илюзия до осъществена мечта има само една крачка (ако вървиш в правилната посока); истинското майсторство в порастването е никога да не загубваме способността си да мечтаем и да бъдем любoпитни...

Дени, душа, мисля, че требва да почерпиш (аз си поръчвам едно парче виртуална ГараЖ Торта :))).

# | от DF на 22 август 2011, 19:33

Защо тортата да е виртуална, като може и съвсем реална, само трябва да прелетиш над един окена и половин континент?:)

# | от Ela Georgieva на 22 август 2011, 20:09

нема как да си дойда - бизнесът ни с крадени автомобили процъфтява и работим 7 дена в седмицата. ейт дейс ъ уик, дето се пееше в една популярна песен :)))

# | от Tanichka на 22 август 2011, 20:12

Денито порастнало :)))

България има бъдеще. И Бангладеш, и Сомалия, и Буркина Фасо имат бъдеще. Всички имат и никой нищо не отписва. И ще ни е свидно, и мъчно, и криво...

Ген, аз считам себе си за един успял човек в България. Жоро също. И сме създавали добри неща, затова си позволявам да коментирам... Успяването е до човека, до качествата му, до хъса му да създаде смислени неща. Аз познаваме много неуспели хора в БГ, както и много успели. Познавам много неуспели хора в чужбина, както и успели.

Всичко има бъдеще. и всеки човек го има. Светът е отдавна глобално село. Просто ние българите се оказваме малко повече селяндури, та все си ревем или плюем по нашето. И по чуждото.

Хората си отварят вратите, излизат, влизат, пътуват, връщат се. Никой не бива да се чувства виновен, че сега живее другаде или че му е добре или зле там. Утре ще е още по-другаде... Живот.

Пътувайте, радвайте се на възможностите си. Обичайте се, не се яжте за глупости. Ако искате, ходете на гости в Бг, ако не искате - недейте. Но не носете горчилка в душата си за избора си. Той си е ваш :)

поздрави :)))

# | от denijane на 22 август 2011, 20:15

Ела, весело ли ти е? Добри хора плачат от безпомощност, защото след като са били умни, образовани, отдадени, полезни, работили са по 12 часа и то не за 200 лв, се чустват напълно обезверени от живота... Не знам за какво точно да почерпя. И не знам защо на "порасналите" хора им е толкова щастливо, когато нечии крила бъдат пречупени. На мен не ми беше весела тази гледка, идеше ми да се хвърля от някъде. Защото да видиш някой друг пречупен е ужасно. Да, вероятно разочарованието е нормална част от живота. Но в никакъв случай не е повод за радост от каквото и да е естество.
Честно казано не помня въпросния разговор с Таничка, помня един спор защо децата на емигрантите не говорят български, но едва ли е той. Така или иначе, всички се променяме. Това не значи, че порастваме, а че сме живи. Не виждам причина моята гледна точка сега да е по-добра от моята гледна точка тогава. Че аз-сега съм същата, но по-добра личност като аз-тогава е само илюзия. Но това е съвсем друга тема.
И все пак, писанието ми НЕ поощрява емиграцията и не знам защо някой е останал с такова впечатление. Всъщност целта беше да накара хората да се замислят за сивотата около тях и да я променят. Причината аз да реша да си търся късмета другаде е просто защото за мен място тук и сега няма. Пък и това си е съвсем нормално в нашите среди.

# | от Arlina на 22 август 2011, 21:06

хм, Дениджейн, ти сериозно ли не разбираш, или се преструваш?!:))) умишлено коментирах само черните-дрехи, защото като чета твоите налюдения върху София, имам чувството, че живея в съвсем различен град, а аз все пак живея тук. постоянно се движа из софийските улици, защото ми харесва да ходя пеш, в същия този град, който ти наричаш село:)) като идиот-професионалист мога да обясня, че София е град, по научните критерии - исторически, археологически, социално-културни и пр. това, че ти си в хейт-мод и поучаваш, и повръщаш, и като цяло ходиш-с-гол-в-ръката-нож, има значение само и единствено за тебе. по-горе коментара за огледалото е казал всичко, надолу коментарите са по-скоро за обяснение и съпорт, за да не ти е толкова тежко, обаче ти пък реши, че хората се радват на пречупените-ти-криле... никой не го прави!

щом на тебе ти харесва да живееш с детските си илюзии, живей си с тях! илюзиите се "плащат" от всеки един човек, а не от публиката, която налюдава илюзиониста:)))

мир и здраве!

# | от Ela Georgieva на 22 август 2011, 22:46

е, хайде сега - весело ми било.
злорадството просто не ми е в характера.
нали затова поствах втория коментар - да обясня какво разбирам под "порастване". Част от този процес е да живееш в реалността.

преди 2 г. аз и Таня ти казвахме същото, което ти сега пишеш; просто тогава ти не беше готова да го чуеш. всеки сам посреща своята собствена болка.

аз не съм пречупила ничии криле; и виждам сегашната ти позиция като порастване не защото я смятам за по-добра, а за по-РЕАЛНА отпреди 2 г. "Човек е млад само веднъж. После трябва да си намери друго извинение" :)

# | от Koprina на 22 август 2011, 23:15

Извинявам се,че не съм изчела всички коментари,но навън е прекрасно и нямам време!Не искам да преча на разни илюзии,но си направих извод,че проблемът е в огледалата.Едни те отразяват прекрасно, други ужасно.Всеки,който е бил за по-дълго в чужбина,знае и може да сравни гледката в милата Родина.Пътуването в такси от летището е шок, дори за мен,която безброй пъти излита и каца!Присъствах на разговор между влюбени немски младежи, незнаещи,че съм българка,които споделяха,че се връщат от почивка в Бг,където природата е прекрасна,но е най-мръсната Държава,която са виждали, с най-намръщения персонал.Ако пак ги срещна,ще им кажа приказката за огледалото:)

P.S.Уточнение: Дени е момичето,което обича София и във всеки свой пост и коментар яростно спори в нейна защита, но ако човек пообиколи и поостане тук-там,огледалото му се замъглява:)))

# | от Sluchaina на 23 август 2011, 11:14

Боже, ама къде е отишъл тоя разговор!
Дени, никой не се радва на пречупени криле. Просто идва време, когато преставаме да виждаме розови слонове. Това е ужасно, разбира се, но е много радостно от друга страна, защото показва, че човекът ще започне да вижда други неща. И когато става въпрос за млад и способен човек като теб, се надяваме, че той ще пожелае (и ще успее) да промени нещата към нещо по- добро и по- цветно. Не ни се сърди за това, че се надяваме ти (и порасналите хора като теб) да успеете да свършите нещо, което на нас не ни се удаде. Не, че сме се отказали, де :)))

# | от shelly на 23 август 2011, 14:42

О-о-омм... Кога в Кафенето е било тихо? И слава Богу, че не е. Словото, позицията, също са реакция, вероятно начало на някакво действие.

Дени, ти ми помагаш. Благодаря, че си тук. Вдигай шумотевица в кафенето, нека Ген се мръщи, кафенето е за всички; за всеки и по всяко време.

http://vbox7.com/play:9e80bb46 /поздрав за приятелите, за тези, от които се нуждаем, за да продължаваме да бъдем себе си/

щураво е, но я си представете, както си говорим в Кафенето, да вземем да обявим ден на цветното и в този ден цяла България да облече по нещо различно, нещо, не такова, каквото носи всеки ден, нещо, което ще го накара да се почувства различен. Може пък да поиска всеки ден да е така, може пък да поискаме да променим не само дрехите и физиономиите си. И апатията си.

Какво ли бих облякла в този ден?...Имам една красива жълта рокля с воали като крила на пеперуда. Може и да си я сложа, нищо, че ми е малко тясна. На сърце да е широко.

Усмихнете се. Да променим първо лицата си.

# | от denijane на 23 август 2011, 14:54

Arlina - аз в хейт-мод?! Случва ми се, но в случая не бях в никакво такова състояние, даже напротив, бях в доста добро настроение по време на въпросната разходка и то не беше нарушено от конкретен агресор. Предполагам, че просто ме е ударила часовата разлика по-остро от благоприличното. Както и да е, щом само аз виждам София такава, кой знае, може пък да греша и това да е един прекрасен град, а не село в сюреалистични краски. Което много би ме зарадвало. Но когато един град остане град само в политически и арехеологически смисъл, нещо очевидно куца. Но ако ви удовлетворява повече идеята за огледалото, ок. /с гол-в-ръката-нож няма как да ходя по обективни причини, въпреки че признавам, много би ми харесало/
Ела не казах, че ти си ми пречупила крилата, не бих те обвинила в нещо подобно, а и крилата ми засега са ок. Просто много ме дразни, когато някой започне да се радва на илюзорното "порастване" - било то чисто физиологично или психологическо. Порастването е само един вид - духовно. Другите са само пасивни отговори на някакви житейски обстоятелства, а не активна промяна. И да им се радваш е малко все едно да се радваш, че кучето си сменя козината - ми то си остава същото, само дето прави много боклук, който някой трябва да почисти.
Не знам дали сега виждам нещата по-реално. Те са най-малкото различни от преди 2 години - чисто икономически и политически, което се отразява пряко на моя "бизнес" (пък и на още един куп други).
Но все още съм против възрастовата дискриминация, която се пропагандира тук. Хората на различни възрасти наистина живеят в различни реалности, но това не прави никоя от тях повече и по-малко реална от другата. И не ми харесва как хората с възрастта стават някак надменни, все едно мъдростта им се трупа правопропорционално на годините им. Тук не визирам теб, а изцепка на моя позната.
Както и да е, извинявай за острата реакция, вчера бях много афектирана както стана ясно.

# | от denijane на 23 август 2011, 15:03

Шели: :) Даваш много добра идея. Само трябва да убедиш някак цяла България да си облече нещо различно и да си сложи неделното настроение в четвъртък (например). :) Роклята ти звучи много добре. Аз бих си облякла нещо зелено, да разнообразя малко розовото и оранжевото. Нещо зелено и ефирно. Е, ако измисля къде ще му сложа и нещо розово, да не изневерявам все пак на същността си.
Случайна - кой каза, че съм изоставила розовите слонове?! Е, те никога не са били слонове, но нищо, важното е да е розово. Ако може и с по-малко дрехи. Всъщност моето осъзнаване беше по-скоро "кога всички хора започнаха да носят само черно?". Моя милост засега си остава на същата цветова вълна.

# | от Ela Georgieva на 23 август 2011, 16:23

благодаря. и ти извинявай.
права си за възрастовата дискриминация; и мъдростта не идва правопропорционално с възрастта, уви :)

# | от Koprina на 23 август 2011, 22:40

Супер!Добре,че си купих пъстра рокля:) И аз ще си я облека и усмивката ще си взема и този път ще си я пазя! Колкото и да ни отива черно,еднообразието е скучно и цвят трябва! Посланието ти от самото начало е ясно,Дени!А мъдростта е дори обратно пропорционална на възрастта. Най- мъдри са децата и то преди да тръгнат на училище и да започнат да се учат да внимават:)

# | от shelly на 24 август 2011, 01:26

Ми, ади де:)) пУснете едно Събитие във фейса, току виж сме се изтипосали всичките в цветни дрехи, па макар и само на снимка :))

# | от DF на 24 август 2011, 09:35

Ами, да, защо не създадете едно събитие? Купих си синя рокля поводът е подходящ да си направя снимка за FB.:)

Ето ви и събитието!:)

# | от Sluchaina на 24 август 2011, 10:49

Браво, Диди! Ти си сериозен и отговорен човек, на теб може да се разчита!

# | от shelly на 24 август 2011, 12:40

Е, те така ви обичам :))

# | от denijane на 24 август 2011, 15:28

Мда, чудесна идея. :) Дано повече хора да се включат...

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Живот в черно и бяло - докога?

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели