Герчо

  Съдбата ни срещна,когато нечия немилостива ръка изхвърли котилото му на паркинга на обекта ни.

Първата ни срещна не предвещаваше нищо за следващият развой на събитията.

Герчо беше най-слабото и болно кученце от братята и сестрите си,даже си мислехме,че няма да оцелее.

Опитахме се да ги изгоним, без да ги нараним,защото и без тях кученцата бяха достатъчно.

Милостиви работници почнаха да хранят бездомничетата,и аз покрай тях също.

Месеците минаваха,кученцата растяха,заедно с тях,докато един ден почнаха да слабеят и да не ядат- не знаехме болни ли са или някой се опитва да ги трови.Така и не разбрахме каква е причината,но от котилото остана само той.Гледаше ни умно и тъжно с кафявите си очи,сякаш питаше-Защо се случва всичко това?

Една сутрин като отивах на работа,кученцето не ме посрещна,както правеше винаги.

Ядосах се много,защото подозирах,че ги тровят и са отровили и него,когато колегата ми каза,че е тръгнал с него и се е сприятелил с някакви други кучета се успокоих,че е жив.

След два-три месеца ме преместиха на друг обект,изненадата ми беше голяма,когато ме посрещна едно голямо куче и почна да ми се радва.Първо ме позна Герчо, а след това и аз по големите му топли очи. По някаква причина ушите му бяха опадали в сгъвката,казват,че имало такава порода,на която ушите били много големи и просто организмът не можел да ги изхранва и затова ги режели.

Късите му уши му придаваха малко страховит вид,въпреки добродушният му нрав и обичаше да си полайва в по-вече,но беше незаменим и верен при работа.

Не знам по-какъв начин ме намираше на всички обекти,но винаги бяхме двама на работа.

От известно време съм на съвсем различна работа,но Герчо идва от време на време пред дома ми,даже и в града ме намира,близва по ръката и ме гледа с топлите си очи,да му се порадвам, погаля и нахраня.

След като се нахрани,аз се опитвам да го накарам да си тръгне към последният обект на който съм бил,защото ме е страх да не го приберат в кучешкият приют като бездомно куче,а той ме гледа неразбиращо с топлите си очи сякаш пита-Защо ме гониш,аз толкова те търсих?-нали ме обичаш,както аз тебе и ме кара да се чувствам толкова объркан,как да му обясня,че го гоня,защото го обичам.