не по Нети и valiordanov     
Луната спи,но аз не, уви

            нали съм си звезда,

    светя със своя светлина,

но защо ли от далечната земя

     ме забелязват едва,едва.

Луната тихо изплува над къщите на потъналият в призрачен сумрак град. Лъчите й решиха да се поразходят заедно по романтичните му улички, затова слязоха по лунната пътека. Те тръгнаха по надипленият й от морските вълни килим към него. Лъчите леко се изкачиха по стълбите към заспиващия след тежкият и горещ ден град. Решиха да тръгнат по една уличка която ги мамеше със старите красиви къщи и загадъчни завои. Те бавно се разхождаха запленени от цяла...