За това как живее един особен тип

Предполагам скъпи читатели на всички ни е ясно как се дефинират думите робот,автомат ,машина,а общотото между тези трите е човекът който се мъчи да изкарва прехраната с труда в някой фабрика или цех.Бях си поставил цел да пиша за изключителните хора които съм срещал и този човек не прави изключение.
   Термометъра показваше 28 градуса в 10 вечерта  ,от пакетажното бяхме излязли 5 минути за почивка ,жените пушеха цигари и пиеха кафета а 2-те момчета си приказваха за девойки и купони.Тъй като това ми беше първото дежурство ,никой не познавах пък и се отнасяха малко резервирано с мен, защотото идвах"отгоре" от администрацията и за тях беше непонятно какво правя при тях.Първото нещо което ми направи впечетление бе един дългокос тип на около 30, който седеше на страна облегнал гръб на стената мълчейки зареял поглед в далечината.Опитах да го заговоря но той само кимаше любезно.Миг по-късно бяхме отново вътре в "ада" ако навън беше 28 градуса то вътре гонеше поне 40 заради пещите откадето излизаше хляба.Цялата философия беше следната:режеш ,пакетираш нареждаш в каси,при това екстремно бързо, защото машината не чака.Монотомността беше убийствена и аз час по час се чудих какво правят тези хора тука в тая горещина за такава мизерна заплата.Поглеждам лицата на хората които ми изглеждат някак начумерени,единствено мълчаливия тип се усмихваше ,а очите му блестяха като два скъпоценни камъка."Тоя не е наред" си помислих. Седмица по късно разбрах че се казва Пламен има 2 висши образования, преуспяващ бизнесмен,който претърпява катастрофа и загубва жената и децата си ударени от пиян шофьор.Разбирам от колеги че е дарил всичките си пари по фондации.
 Изгарящ от любопитство една вечер го запитах защо така непрекъснато се усмихва докато работи ,а той ми отговаря;" Припомням си моменти ,спомени ,а също и мечтая."