Куклен театър

Днес заведох моят син на куклен театър.

"Обувки за щастие" бе пиесата, която аз и той изгледахме с интерес. :-)





Не си спомням откога не съм ходила, дори въобще не знам дали са ме водили като малка, но определено си бе приятно преживяване.  Бобо се събуди рано, тъй като цяла седмица говорим за този театър и той милият бе нетърпелив да дойде събота или неделя, за да отидем. Отложихме го за днес, неделя, тъй като в петък имахме гости до късно и не ни се ставаше рано в събота.
И така, детето ме изстреля още в 10 часа. Хванахме едно маршрутно такси и 10.30 бяхме в театъра. Купихме билети на третия ред - много хубави места! Оставаше ни още час и половина до началото, затова от двете места, които бях запланувала да посетим още, избрахме Orange Center на Графа.  За Панаира на книгата не остана време.

От Orange Center най-сетне си намерих романа "Осъдени души", а на Бобо купих две книжки и една видео касета. В неделя е много спокойно по софийските улици и това на мен много ми хареса.

Върнахме се в кукления театър и се настанихме на местата. Досещате се, че децата бяха или с баби и дядовци, или с мама и тати, но така или иначе повечето малки зрители се оказа, че не могат да виждат от местата си, когато пред тях седне възрастен. Затова седалките в кукления театър са направени, така че при сгънато положение децата да могат да сядат на облегалката. :-)) Така направиха дечицата зад мен, защото щом седнах и веднага дочух недоволните им възгласи: "Ама, аз нищо не виждам!" :-) Е, къде ще виждат, та аз съм си височка, пък и при това седнала на третият ред... Обаче, бабата културна, та ги накара да изчакат да се заемат местата и им обеща, ако се наложи да си разменят местата.  Все съм била в зали, обаче в кукления театър бе свръх топло. Сигурно бе 30 градуса. Незнам, но на мен през цялото време ми бе горещо, а по едно време забелязах, че започнаха да разсъбличат връхните блузи и на децата.  Ако управата знае, че не е нужно да поддържат толкова топло, сигурно ще спестят малко пари.

По едно време Бобо каза, че му се пишка. Ами сега? Той обикновено може да стиска, но този път настоятелно ми заяви, че иска да пишка. Ок, изведох го по средата на спектакъла, намерихме тоалетната, облекчи се момчето и след това спокойно си догледа театъра. Най-много му харесаха двете кукли - Фипси и Тропси. Те наистина бяха много сполучливи! На моменти му ставаше скучно, то затова и времетраенето е само един час. На децата и това би им било много, ако не им е интересно.

Накрая се появи Дядо Коледа! Истински маскиран Дядо Коледа! :-)  Децата веднага се въодушевиха, дори едно момичеце отзад му каза: "Дядо КОледа, аз слушам". Нали на децата им казват, че ще получат подъръци само ако слушат, та и това детенце реши да си каже, че то е послушно. :-) Е, подаръци не раздаде, но им пожела весели празници и много емоции и хубави оценки в училище. Все пак на излизане всяко дете получи малък подарък - по една суха паста.

Благодаря на моя син, че ми даде възможност да се върна в преживяванията на детския свят и да забравя за малко, че съм голяма! :-)