Моите приятели

Мисля, че няма хора, които да не се нуждаят от приятели, а колко повече от верни такива.  Като казвам приятели, естествено правя асоциация с моите, но покрай наблюденията ми стигам до извода, че всички искат да имат приятели.  Случвало се е да задам въпрос, дали аз за някой съм верен приятел, и отговорът е бил положителен. Наистина, старая се да бъда такава. Имам приятели и от двата пола - имам приятелки, имам и приятели. С приятелките ми е по-трудно, защото едната е тук в София, а другата в Бургас. С едната живеем в един град, но не се срещаме често, а с другата още по-рядко.Напоследък поддържаме ежедневна връзка по скайпа. Чувствам, че вече се нуждаем от раздалечаване, но ще разбера утре дали е така. :-) 

Обикновено приятелите ми се облягат на мен, когато са в нужда, криза, проблем, защото знаят, че мога да ги изслушам, а ако искат съвет или помощ - да им ги дам.  Аз пък искам от тях развлечения, но само бургазлийката е на тази моя вълна. Уви - далече е. Мъжът ми също ми е приятел! Много ценя приятелството му, защото просто е безупречно. Доказал (!) го е много пъти - в трудни и по-леки моменти. Уви, той не обича да излизаме често, а на мен пък това ми се иска. Наскоро го поканих на театър. Същата вечер по график бе нощна смяна и ми отказа. Обадих се на приятелка - и тя ми отказа. Знаех си я нея - тя си пада егоистка. Умно момиче, но прекалено концентрирано към себе си. Има странни навици, но от друга страна ми харесва да разговарям с нея, защото е открита, разсъдлива и трезва в преценката си като мен. :-) Това може да е крайъгълният камък около който се крепи приятелството ни. Иначе се запознахме и опознахме преди 15 години в един автобус на път за Холандия. И се сприятелихме. Странно приятелство, но го поддържаме още.  

Поканих една колежка, но и тя си имала работа.

Денят настъпи и аз вече съм уведомила Дани, че ще ходя театър, намерила съм кой да прибере сина и си работя в очакване на края на деня.  Тогава ми хрумва да подхвърля моята идея на един приятел от скайпа, и той ми отговаря: "ОК. Ще дойда." Аз не вярвам и питам пак: "Ама наистина ли? Тази вечер има мач (да имаше между България и ??? ), няма ли да искаш да го гледаш?". И отговорът бе : "Идвам бе, човек, кажи къде да се чакаме."   Много, много приятно ме изненада и сложи в джоба си всички онези хора, които се наричат мои приятели.

Сега, обаче имам същият проблем. На Дани (мъжът ми) съм му направила много развлекателна програма за този месец, а той ме уведоми, че ще може да дойде само на половината от моите запланувани мероприятия. Избра си коледния концерт тази събота в зала "България", тържеството на сина ни и може би едно парти с наши приятели. Да, обаче аз искам да отида отново на театър (на 20-ти), на още един концерт в неделя, да заведа Бобо на куклен театър или друга празнична програма, а няма да пропусна и служебното парти.  Приятелката пак няма да ме придружи за театъра (а това е премиера с участието на актьор, който ми е обещал автограф), освен да поканя тази от Бургас?! :-) Дано отново да се появи някой човек, за който не знам, че ми е приятел и да успея да осъществя намеренията си. Пожелавам си го като рождествен подарък! :-)