Случва се...

Много е добро, Деси! Без да твърдя, че те разбирам напълно, мога да кажа, че докосна сърцето ми.

"... и цял живот оставаш в плен на котвата акостирала в сърцето ти...
     Превръщаш се в русалка, за да можеш да пътешестваш...
    без компас, без гид, без храна. Само с теб... 
    и котвата забита в сърцето ти!"

Благодаря, Katherine, че си усетила споделеното от мен!
Разбира се, зад написаните от мен думи стои истинска съвременна история, която нямам право да споделям, но най-общо бих казала, че това е история за невъзможната любов, за непреходността на чувстото, за закъснялото обаждане, за котвата (символ на надеждата), за страха от това да обичаш, за нещо красиво, но кратко. :-)

==================
Донякъде бях вдъхновена да напиша тези думи, след като гледах българският филм "Осъдени души".  Великолепен филм, който на друг може и да не се харесва, но на мен ми въздейства силно.  Обичам филми с героини представени като силни жени. А, сеньора Хора е именно такава.  Въпреки, че е  жена, която е обичана, харесвана, нелишена от мъжко внимание и грижа, срещата й с отец Ередия е белязана за нея.  От първия миг между тях се случва нещо. Знае го и тя, знае го и той.  С тази разлика, че тя е дръзка в любовта си, но ненатрапчива, а той води своята вътрешна обречена борба да бъде верен на убежденията си или да се остави на чувството.  Тук не става въпрос за делничната любов от типа "видях се с него и на втория път си легнахме".  Въобще не се стига дотам.  Но, чувствата са истински, силни и страстни, а в мига на човешка слабост се стига само до една чувствена целувка и признанието на отец Ередия, че той я обича от самото начало.  Късно изречени думи...
Сеньора Хора е очаквала, копняла да чуе тези думи може би от мига, в който го е последвала - в лагера на страданието, смъртта, сред болестите. 
Харесвам филми, които пресъздават любовта паралелно със страданието, защото вярвам, че все някъде тези две чувства се срещат. Любовта и страданието са свързани.  И пак уточнявам, че не говоря за делничната любов, а за онази, която остава като котва забита в сърцето ти. Може би за цял живот.

 Мисля , че прекрасно си описала нещо , което според мен всеки пълноценен човек е преживял, независимо дали го признава пред себе си или не!
Мисля, че силните духом могат да си позволят да го споделят!
Мисля , че трябва да напишеш някой хубав разказ!
Мисля, че всеки пътува нанякъде с котва забита в сърцето!

 Хей, tekudo - много се радвам, че най-после се регистрира и вече написа първият си коментар! :-)  Добре дошъл от мен!  Искрено се надявам тук да ти хареса и да бъдеш активен блогер.  А, думите, които си написал са много хубави. Благодаря ти!!

=====================
Всъщност, tekudo, имам един разказ в три части, който не се хареса особено, но на теб може би ще ти допадне, защото ме разбираш. Ако желаеш, ще ти го изпратя да го прочетеш. :-)

Но за сметка на това
тухла намери път към моята глава.

;)

Да, случва се...Поздравления за написаното, Деси!Всяка дума, всеки ред грабват, както и
коментарът ти за филма.Гледала съм го и е наистина впечатляващ, но никога няма да забравя, когато прочетох книгата за първи път като ученичка.

Непременно ще взема и аз да прочета книгата, efina. Вече намерих откъде да си я снабдя. Благодаря ти за думите! :-)

Не мога да си коригирам по-горния коментар, затова тук споменавам, че тъй като вече чета книгата "Осъдени души" (голяма наслада е), установявам, че слухът ми не е чул правилно името на сеньора Фани Хорн (не, Хора).  :-)