Да се влюбиш в "непознат" :-)

Познавам онова усещане на задоволство, което те кара да смяташ, че той(тя) е само твой(я) и това ще е завинаги, само защото си в брачен съюз. Каква илюзия! Усмихвам се, защото в началото едва ли някой му пука за времето, онова, което никой не може да предвиди какво точно ще ни поднесе. Никой не знае със сигурност как ще се трансформират чувствата - в омраза или в по-дълбока и сплотена любов!

Но времето го доказва - има ли я или не!
Зашеметява ни с онази строгост на закона, която произнася "невинен" или "виновен". Времето е всичко, което ни е нужно, за да срещнем, осмислим, споделим, преживеем, изстрадаме любовта и останем влюбени или обичащи! Твой съюзник ли е времето? Ти решаваш за себе си!

Наскоро открих за себе си, че съм влюбена отново!! Не в кого да е, а в собствения си съпруг. И то след повече от десет години заедност... Ей, хора - възможно е! Тогава, когато си достигнал дъното и си направил усилие да се изкачиш нагоре, като си направил всичко възможно да не потъне с теб и твоят партньор. И това го направих аз, която не умея да плувам ....
Smile