Проблясък

12 януари 2010, 12:18 Публикувано в Литература | 0 коментара , 459 прочита
Изведнъж една идея нахлу в плесенясалите изоставени кътчета на съзнанието ми: да си върна живота, да бъда отново господар на мечтите си, да вкуся победата отново. Наслоените катранени сенки на цигарените изпарения на безличието превръщаха миниатюрните наченки на бели дробове на моите надежди в угар от тлеещите погрешно взети решения. Неразбираемите шифри на проблемите ми се изплъзнаха от окопите си и щурмувайки се разстлаха като ледена пелена върху полетата на настоящето обвито все още в траурния креп на миналите несъответствия. Спотаените вопли на погребаните ми отдавна радостни мигове си проправиха път през запушените аорти на затлъстялото "невярно" сърце на вярата ми и се изтласкаха към повърхностния пласт загрубяла кожа посипана от лишеите на глупавото ми безразличие
към истинския и единствен смисъл на съществуването ми. Тогава се запитах докога ще продължавам да давам "кард бланш" на този чужд организъм на чернотата да глозга останките от тялото на бялата, светлата, Божествената вяра в пламъчето, което вечно е осветявало живота ми. Аз ги бях предала! Бях изоставила себе си, бях захвърлила постигнатата хармонична връзка на моралните устои и екзистенциалните си ценности. Позволила си бях лукса да се предам и да продам непоклатимия си дух в робство на жестоките колонизатори, кръстоносците на Страха. Но беше настъпил края на тази пагубна одисея, в която бях превърнала живота си. Отпих последната глътка от горчивината на тази злокобна отрова, в която бях превърнала реалността си. Трябваше да погледна Черният косач създаден от моето собствено себеотрицание в празното пространство на место очи, трябваше да се изправя срещу него и да му заявя гордо, нагло и с насмешка, че не ме е страх от него, защото нямаше как да покоси нещо, което вече не му принадлежеше! Аз се бях разровила в пепелищата на своето "АЗ" и намерих онези неугаснали въглени жарава, която възпламених с една никога не стихваща любов - Любовта към Живота и към самия себе си! Толкова силен отпорен удар от огън се отприщи от новосъздадените клади, че изгори непоправимо несъстоятелната и нематериализиралата се обвивка на Истинската в мен. И тогава светлината бе така силна, така ослепителна, че за миг току що пробудилите се очи на съживяването ми останаха затворени, но не за дълго, защото трябваше да видят звездният дъжд от мечти и новородени надежди! Нямах право да им го отнемам! Току що бях родила магията на въскръсването от пепелта и щях да бъда най-внимателната и грижовна майка, закриляща новороденото си от вече порастналото и отлетяло от нея дете на недоверие! Аз пак бях тук! Беше невероятно! Не само тялом, не само като зрител на парадоксалния сюжет на свършилия вече филм за фарса, който се зовеше гръмко мой живот! С финалните субтритри на тази касова продукция, която беше погълнала толкова много време си отиде и несигурността ми! Аз знаех, че това беше истина и че всичко за мен започва отначало, но вече по нов начин!