Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Две искрящи звезди аз сънувам,
две мъниста със цвят на вода!
Тях да видя аз вечно жадувам,
да разбулят таз нощна тъма!
Перли чисти, невиждани още,
спящи тихо под бистра роса.
Тихо идващи, будещи нощем,
мойте мисли таящи страха.
Бели птици в небе от измами,
сиво, мрачно, в кълбета от дим,
спотаило гласа на кръвта ми
и забравило пламъка син.
Те ме гледат тъй вечни, тъй мили,
като утринна пепел в съня
и изпълват душата ми ...
Влюбих се в тебе щом те съзрях
и луда по тебе, до тебе се спрях.
Погледнах в очите, очи от елмаз,
изригна в гърдите вулкан от екстаз.
И сляха се страстно две светли души,
две птици в полет по път от мечти.
Изпивах те жадно и давах любов,
върховна наслада от огъня нов.
Но в миг на заблуда разбрах съм била
и рая се срина и плачех сама.
Не виждах в здрача онези очи,
в които се влюбих, далече бе ти.
Тогава сърцето в мен се стопи,
Обичам те, едва ли ще забравя
за всяка твоя дума и сълза!
Отричам се от тебе, но остава
в сърцето неугаснала искра.
Забравях те и пак към тебе се завръщах
със сълзи в очите и умираща душа!
Кълнях се и отново те прегръщах,
но сили нямам вече да греша,
но грешка ли си щом дъха ми спира,
когато спомня си деня,
в който слънцето безпаметно умира
и ражда се отново в зениците на твойта красота!
Моля те, не си отивай!
Не превръщай ти живота ми във ад!
Моля те, не ме убивай!
Не ме гони от своя свят!
Моля те, не ме кори,
не ме мрази, че те обичам,
моля те, не се сърди,
че вечно в тебе аз се вричам!
Защото само в очите ти мили,
аз виждам красиво небе,
защото само ти ми даваш сили,
да обичам с ранено сърце!
Погледни и виж сълзите горчиви,
как капят бавно по мойте страни,
те са за тебе, те са красиви,
всичко на тебе ...
Преди известно време на прага на дома застана живота, почука на вратата, влезе, настани се и ме обгърна с двете си ръце в смъртоносно задушлива хватка. Пожела да бъда негова!
И аз му се отдадох изцяло!
Сега аз съм в собствения си живот и той е вътре в мен! Просмукал се е дълбоко и категорично, и иска едно единствено нещо:
Да го живея, а не да го наблюдавам отстрани! Да се залюлея като житен клас под звуците на бурните ...
Днес аз не искам да е вчера и със същата омраза да се вглеждам в огледалните прашинки на оминалите дни, да надничам към бъдеще от случили се спомени. Искам за изхвърля там далеч, назад във времето всичко онова, което някога наричах мое аз, тази похабена косвена обвивка на една душа, която някога имаше себе си. Отронените листи от дърветата само напомнят за болката от това, че се сменят сезоните и изтичат векове живот като пясък между ...