Вяра

   Вярвам в приятелството, онова истинското, което е вечно, едната душа в двамата души. В тези човешки връзки. В любовта също и макар тези, които я рушат, да ме разубеждават аз ще вярвам. Защото днес реших, доказах го пред себе си, че вярата не е твърдение за истинност, а дефиницията за онези неща, които искаш да са реалност, които силно желаеш, че биха могли да съществуват. Всъщност никога не може да си сигурен за това, в което вярваш, но живееки собственият си живот то е част от съществуването ни –  живее в мечтите и сърцата ни. Вземи дори историите за вампири, приказките и магиите. За мен те са навсякъде, но скрити. Има ги, защото аз така искам. Има го онова всеобщо благородство, на което се възхищаваме, но не владеем като добродетел. Има начин и да повярваме във вярата. Стига сме правили филми, писали книги и разказвали истории за добрите хора. Въможно е. Живеем в 21ви век и настъпи ли тъмнина ние сме способни да я разрушим с едно щтракване на лампата. Достатъчно реално и достатъчно показателно.