Външно оценяване 4 клас БЕЛ.

Привет, мила госпожо родител! 

Ето какво мисля за теста по БЕЛ. Диктовката се състоеше само от две изречения, но второто беше дълго и сложно и съдържаше твърде много прости изречения. Смятам, че то можеше да се даде поне в две по-малки изречения, защото това излишно натоварва децата. Не разбирам каква е целта да се включи толкова дълго изречение. Първоначално си помислих, че ще се измерват уменията на децата да разграничават простите изречения в състава на сложното, тъй като в 4. клас се учат някои от начините, но после в ключа с верните отговори видях, че такъв критерий не е заложен. 

Изобщо употребата на препинателни знаци вътре в изречението и в края му не се измерва, така че отпада притеснението за правилно поставяне на запетаи, кавички, двоеточие и т.н. 

Текстът на диктовката е този:

Навел се Кумчо Вълчо, Кума Лиса скочила на гърба му и се усмихнала. Повървели малко, вълкът едва пристъпвал от болки, а Кума Лиса не могла да се сдържи от радост, че болният я носи, та си рекла: „Болен здрав носи, болен здрав носи!”

Критериите са следните:

№	Критерии за оценка на диктовката	Брой точки
1.	Правопис на звучните съгласни в края на думата (здрав)	1
2.	Правопис на беззвучна съгласна пред звучна (сдържи)	1
3.	Правопис на гласните в неударена сричка (усми́хнала, повърве́ли, гърба́, сдържи́, пристъ́пвал)	1
4.	Разделно писане на думи без свое ударение (навел се, гърба му, се усмихнала, не могла, се сдържи, си рекла)	1
5.	Правопис на думи с я (болният, я носи)	1
6.	Правопис на съществителни собствени имена (Кумчо Вълчо, Кума Лиса)	1
	Максимален брой	6

По критериите в диктовката единствено за четвъртия бих поспорила, защото правописът на гласните в неударена сричка трябваше да се измерва с думи, които могат да се проверят със сродни думи. В случая такива са само сдържи и гърба, но при тях пък се появява подвижното ър-ръ (сдържи - дръж; гърба - гръб), за което децата не са учили.

При останалите думи - усмихнала, повървели и пристъпвал, не може да се направи проверка. Освен това в думата пристъпвал правописната трудност е при представката и затова смятам, че точно тази дума трябва да се отдели в друг критерий, свързан с правописа на представки, тъй като това всъщност е друго правописно правило, различно от правописа на неударените гласни.

Тъй като в указанието пише, че точка се отчита, ако не е допусната грешка в нито една от думите по съответния критерий, може да се окаже, че детето знае да проверява думи с неударени гласни, но не е научило правописа на представките и това да го ощети при оценяването. Вярвам обаче, че колегите, които проверяват писмените работи, няма да го допуснат. 

Ще коментирам и текста за четене с разбиране. Тъй като днес бях свидетел на спорове дори между колеги за това по кое международно проучване се разработват тестовете по БЕЛ, използвам случая да уточня, че PISA измерва грамотността на по-големи деца, а не на учениците в начален етап. За четвъртокласниците измерването е по PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study). Повече за него може да се прочете и на сайта на СКОКО. Давам линк: http://www.ckoko.bg/page.php?c=11&d=23.

Този текст всъщност е една езопова басня, която е преразказана в много варианти. Един от тях е поместен в документ на вестник "Труд": http://www.trud.cc/files/attach/att10521.pdf?lng=bg. 

Текстът не бих казала, че е много труден за възприемане. Слагам го и него тук. 

Куче, петел и лисица 
Кучето и петелът станали приятели. Ходели винаги заедно и взаимно си помагали. 
Една вечер нощта ги заварила в гъста и непроходима гора и те потърсили място да пренощуват. Петелът рекъл на кучето: 
 – Виждаш ли онзи вековен дъб? Аз ще си приготвя гнездо на най-високия клон, а ти използвай дупката в дървото, която ще е идеално легло за теб. 
На сутринта петелът се събудил и по стар навик започнал да кукурига, казвайки: 
 – Изгрявай, о, златно слънце! Изсуши нощната влага, стопли земята и събуди всички живи същества! 
Песента на петела събудила една стара лисица, която сладко спяла в своето 
леговище, намиращо се съвсем близко до стария дъб. 
Събудила се тя, протегнала се недоволно и прозявайки се, си рекла: 
 – Как ми се искаше да си поспя още малко, но песента на това петле събуди у мене и апетита ми. 
Излязла от убежището си, приближила се до дървото и казала на петела: 
 – Хей, красиво петле със златно гласче, мога да се кача при тебе горе на дървото, ако ти не можеш да слезеш при мен. И тогава бихме могли да попеем заедно сутрешна песен за възхвала на природата. 
Хитрото петле отговорило: 
 – С голямо удоволствие. В кухината на дъба спи моят портиер. Приближѝ се и той ще ти помогне да се качиш при мен на дървото. 
 Когато лисицата се приближила, кучето се хвърлило отгоре й и я сграбчило.

Ето ги и въпросите:
1. Посочи по една постъпка на кучето и на петела, която доказва 
приятелството им. 
Постъпка на кучето:....................................................................................................... 
Постъпка на петела: ...................................................................................................... 
2. Къде пренощувал петелът? 
А) на един вековен дъб 
Б) под клоните на стар бук 
В) до един стар дъб 

3. Към кого се обръща с кукуригането си петелът, след като се събужда? 
А) нощта 
Б ) слънцето 
В) земята 

4. Коя от думите описва най-добре петлето? Отбележи я със знака √ . 
 съобразително 
 страхливо 
 наивно 
Посочи две причини, които доказват това. 

Теста го видях публикуван в МОН.Виждат ми се трудни за отговор отворените въпроси... Наистина зависи много как са подготвяни децата...

За въпросите със свободен отговор не се притеснявайте. Тази година ще се оценяват по преценка на проверяващия, защото в критериите се дават само примери за приемлив отговор, които не задължават учителя да търси точно тези отговори в писмените работи на учениците. 

Слагам ви ги тук, за да ги видите. Числото отпред съответства на номера на въпроса. 

1. Пример за пpиемлив отговор:

Петелът посочва на кучето дупката в дървото, за да спи в нея, а кучето спасява петела.

4. Пример за приемлив отговор: Съобразително, защото посочва дупка в дървото за подслон на кучето и защото надхитря лисицата.

5. Примери за приемливи отговори:

• Кучето – защото е силно и отзивчиво
• Петелът – защото е съобразителен и пее хубаво.

6. Примери за приемливи отговори:

Важно да имаш истински приятел; важно e да си съобразителен; умните надхитрят враговете.

10. Примери за приемливи отговори:  по-голямо; най-голямо.

11. Примери за приемлив отговор:

Приближѝ се и той ще ти помогне да се качиш при мен на дървото.
Когато лисицата се приближила, кучето се хвърлило отгоре й и я сграбчило.

П. П. Лично аз не разбирам защо думата приближѝ е дадена с ударение. Няма как да се сбърка при изговор, защото ударението може да бъде само на тази сричка. 

С думата пристъпвал се проверява освен правописа на представките, но и гласна А или Ъ в крайна неударена сричка (в мн. ч. се запазва - А, изпада -Ъ )
            
"петле и петел ... това може да ги обърка, тъй като тук верният отговор е, че те са сродни думи, защото имат общ корен и различни наставки."

 Мисля, че нещо грешите относно  наличие на  наставка в думата ПЕТЕЛ.

"....правописът на гласните в неударена сричка трябваше да се измерва с думи, които могат да се проверят със сродни думи. В случая такива са само сдържи и гърба, но при тях пък се появява подвижното ър-ръ (сдържи - дръж; гърба - гръб), за което децата не са учили."

Сродни думи са СДЪРЖАН, ГЪРБАВ, ПОВЪРВЕЛИ     ( ВЪРВЯ - производна на връв )

Госпожо Атанасова, благодаря за полезните забележки! Ах, този сложен български език!

В думата пристъпвал още веднага забелязах, че е болдната и последната гласна, но реших да не коментирам, защото това пък е трето правописно правило, което според мен също трябва да се обособи в отделен критерий. 

За думата петел приемам, че не съм права. Разсъждавах аналогично, че в думи като козел - козле - коза, котел - котле, модел - мода и т.н. би трябвало -ел да е морфема, сиреч - наставка, с чиято помощ се образуват нови думи. 

За сдържан и гърбав признавам, че не съобразих. Благодаря за насочването. Вървя и връв са много, много далечни, за да се направи връзката. 

Колко полезни неща! Благодаря Ви!

Здравейте,
И аз се казвам Даниела Христова.Имам вече около 25 годишен педагогически стаж.
Моето мнение за варианта на външното оценяване специално по български език и литература е,че той не отговаря на заложеното учебно съдържание по предмета в нашето начално училище и не дава истинска реална представа за знанията на децата по предмета,нито за ГРАМОТНОСТТА им (особено за нея!).
Сигурна съм,че не само аз,а и други колеги,биха могли да демонстрират тук неграмотно написан вариант на диктовката,който по посочените критерии да не е нарушен и да има максимален брой точки!
А четенето с разбиране не е заложено в нито една урочна единица от учебното съдържание по предмета!

elanor1 wrote :

Сигурна съм,че не само аз,а и други колеги,биха могли да демонстрират тук неграмотно написан вариант на диктовката,който по посочените критерии да не е нарушен и да има максимален брой точки!
А четенето с разбиране не е заложено в нито една урочна единица от учебното съдържание по предмета!

Съгласна съм с първата част на това мнение, но  по въпроса за четенето с разбиране мнението ми се различава. Разбирането е един от компонентите на четивната техника, наред с гладкост, точност, изразителност, бързина. За какво  е някой да чете бързо и гладко, ако нищичко не е разбрал?! Нали литературата е художествено пресъздадена действителност? На базата на  художествени текстове, децата  разбират кое е добро, кое е зло, кое е правилно, кое погрешно поведение, учат се да правят съпоставки и изводи, и така да придобиват жизнен опит.  В часовете по четене се работи върху постъпки и характеристики на герои, изразяване на лично мнение, правене на изводи. Следователно четенето с разбиране е част от учебното съдържание. 
Но от друга страна си мисля, че пак се залита в една посока. Казал някой, че децата не разбират прочетеното и давай да се втурнем в тази посока. Назад остава грамотността. След година, две пак ще  каже някой, че грамотността  е слаба и хайде, давай пак да я засилим!  Усещането ми е, че   липсва цялостна концепция за целите на тези тестове, което поставя под съмнение ползата от външното оценяване.  Моите наблюдения са, че децата разбират смисъла на прочетеното, но не могат ясно да формулират мислите си, с които  се обосновават. Липсват им умения за правилно изразяване, както в устна, така и в писмена форма.
Накрая, в отговор на родителя,мисля, че наистина тестът не е чак толкова лесен, както се коментираше.

• Ами как да усвоят умения за каквото и да е изразяване, като в тетрадките за развитие на речта са наблъскани невъзможни текстове. По мое време /отдавна, отдавна, когато бях дете/ в начален курс се наблягаше предимно на преразказването на кратки текстове - случка, описание, с ясно изразени основни части, или съчиняване по картина, серия от картини. Децата се учеха постепенно, по подобие на преразказваните с годините образци, на по-късен етап да създават собствени текстове. А сега според мене обучението в тези часове е ориентирано преди всичко към деца с по-развити хуманитарни възможности, с наличие на творческо мислене, към такива с по-добра памет /да погледнем само дългите и фрагментарни текстове, които се предлагат/. Да ви призная, извинявам се за израза, ми се догажда, когато седна да проверявам написаното - зле запомнено, несвързано и често с такива пропуски в съдържанието, че се чудиш откъде да започнеш корекциите. Накрая губиш безумно време да подобряваш, а детето/никой не го и поглежда/ отгоре-отгоре извърши поправката, защото текстът му е скучен, досаден, а и му липсват умения и поради това се затруднява.  В един момент са оказва, че цялото това писане е не за да обучиш децата, а заради самото писане т.е. сложили сме каруцата пред коня за болшинството от децата. Полза никаква. Нито се научават да се изразяват, нито да формулират мисъл. Мисля си, че по-полезно ще им е в днешното време, просто да имат тези 40 минути и в тишина да четат художествена литература, която в някаква степен ще повлияе и на речника им и на правописа им, защото и да не  искат, ще запаметят, както някакви модели на изказа, така и графичния образ на редица думи. Не знам как е при вас, но аз се чувствам все по-обезкуражена от смисъла на тези часове.

Напълно споделям това мнение за т.н. часове за развитие на речта.

Много тежка тема, защото децата постъпват в училище с малък житейски опит, недостатъчна психическа зрялост, с неразвито в необходимата степен мислене, въображение, реч. С днешните ученици трябва да се работи по друг начин, с друга методология. 

Освен това при работата по развитието на речта трябва да има системност и последователност. Да се започне по-отдалече и да се работи повече върху изказа, върху отделните фрази и формулировки, върху обогатяването на речника и използването на синоними, върху различните начини и възможности да се изкаже една мисъл и умението да се уловят смисловите нюанси. 

Твърде рано започваме да искаме от децата да създават цялостни писмени текстове, което на практика е една от най-сложните в интелектуален аспект човешки дейности, а не сме отработили различни страни и начини на речевото изразяване.  Съгласна съм, че четенето на художествена литература ще обогати децата, но това би трябвало да се прави вкъщи, а в училище да се упражняваме да говорим, докато се научим да се изразяваме точно и ясно. Това умение може да се развие само с много четене и с много писане. 

Много добре казано! Караме децата да скачат веднага в дълбокото, а то си има пътища - Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път. Конфуций