Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим
на задачи злободневни верните решения…
Дали в сърцето, със което ръсим
над нищетата си добрите намерения…
Дали в съня, докато спим,
Летим в страна със името „поезия”…
Дали във пролетта, щом ни облъхне
ароматът на прелестната фрезия…
Дали, дали, дали…
Дали изобщо смисъл има
дома на римите си да намеря,
щом душата ми обречена е на любов
със стиховете в топлата постеля…
Там тя, душата, във прегръдка
поетична спотаена,
над пошлостта, над суетата
винаги ще бъде извисена…
01.02.2010
"ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ ,ДЕТЕ!
ОБИЧАМ ДА ТЕ ИМА ТУК,КРАЙ МЕН!
ТИ ПЪЛНИШ С ОБИЧ МОЕТО СЪРЦЕ,
ОСМИСЛЯШ ВСЕКИ БОЖИ ДЕН!"
БЛАГОДАРЯ, ДАНИ!
Истинско, което потъва, но и се извисява в човешкото...
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...