Душа в куплети

Душата ми в куплети безвъзвратно

като във паяжина гъста се оплете…

На мен самата даже ми е непонятно

къде се раждат всъщност стиховете…

Дали в ума, докато търсим

на задачи злободневни верните решения…

Дали в сърцето, със което ръсим

над нищетата си добрите намерения…

Дали в съня, докато спим,

Летим в страна със името „поезия”…

Дали във пролетта, щом ни облъхне

ароматът на прелестната фрезия…

Дали, дали, дали…

Дали изобщо смисъл има

дома на римите си да намеря,

щом душата ми обречена е на любов

със стиховете в топлата постеля…

Там тя, душата, във прегръдка

поетична спотаена,

над пошлостта, над суетата

винаги ще бъде извисена…

01.02.2010