НЕРОН

НЕРОН

Старата история не е

като новата.

В новата всичко е старо –

оръфан, набръчкан сюжет

от толкоз задавено дъвкане...

Заседнал синтаксис

(още в Средните векове).

Разбулвам мистерии, но нищо не казват.

Безлични герои с ерес показват

колко е гола Историята...!

Виж, Нерон е друго нещо,

той роди аплодисментите –

не с мъки, а с няколко сребърника,

и сега чуваме изкуство в шум от зрелище

(но без хляб).

Да не забравяме Рим,

който ни показа горящата муза

на същия гений,

облякъл в пламъци свойто бездарие

(какво изнасилване на 10-та муза)!

По това време

на градското сборище

горяха Апостол –

ненужен факел в зората на вярата...

Но това вече е друга история

и е дълга колкото света!

ИЗСТЪПЛЕНИЕ

... Затова сега и аз сама

ще бягам от утехата на любовта.

За да потърся друга по-голяма

на своето светилище във храма.

И няма да преходя дълъг път,

догде изгние мойта плът

в раните на горестта,

та да родя най-сетне своята душа.

И тя да обитава само този храм,

зарад когото ада ще продам.

Ще пренебрегна всички небеса

и в жертва себе си ще пренеса,

за да остана вярна на духа,

възнесъл ме от Рая на греха.

И да забравя вече гордостта,

въвличаща ме все във пропастта.

За първи път да се родя свободна,

с нищо земно веч несродна

и на волята с увереността

нагоре да поема с вечността.

Но без любов – уви, аз зная –

на вечността ще дойде бързо краят.

И така без смисъл ще погина,

ако тук човешкото отмина!