Знам!

Kогато смеха в сърцето ми избледнее,
и вятърът отркадне блясъка от лицето ми,
поглеждам на горе и извиквам.
Знам, чуваш ме.

Когато не успея с думите да намеря общ език
и от мои помощници се превърнат в мои противници,
очите ми закрещяват силно и не спират.
Знам, слушаш ме.

Когато всеки, без да разбира вледенява част от душата ми
и открадва топла искра от мен,
се отпускам в протегнатите ти ръце, които ме разтопяват.
Знам, разбираш ме.

Говориш езика на сърцето ми.
Харесваш мелодията на песента ми.
Приемаш ме не защото съм съвършен,
а защото съм ценен.
Знам, обичаш ме!