Да, много дзен звучи...

Един търсач на истината научил, че най-мъдрия гуру в цяла Индия живее на върха на най-високата индийска планина. Тръгнал търсачът на път и накрая намерил приказната планина. Тя била невероятно стръмна и човекът хиляди пъти се подхлъзвал, падал и пак става и т.н. Добрал се до върха в рани и синини, и там виждял гуруто, който седял с кръстосани крака пред пещерата си.

-О, мъдър гуру, дойдох да те питам каква е тайната на живота - казал търсачът.

-А, да,  тайната на живота....- отговорил гуруто - Тайната на живота е чаша чай!

-Как?!? Чаша чай? Да бия толкова път, да претърпя толкова лишения и болка, за да открия смисъла на живота, и ти да ми кажеш, че е чаша чай!

Гуруто свил рамене.

-Хубаво, може и да не е чаша чай.

Нека продължим на изток Malackar.Според една стара индийска история бог Брахма бил съвсев сам.Брахма искал да си поиграе но нямало с кого.И тогава за собствено забавление той създал красивата богиня Майя/Илюзия/.Щом Майя се появила и Брахма й казал причината за съществуването й     тя рекла:"Добре,ще играем най прекрасната игра,но ти ще трябва да правиш каквото ти кажа."Брахма се съгласил,и следвайки указанията на Майя създал цялата вселена-слънцето,луната и звездите,животните и океаните.Майя казала:"Колко е красив създадения от теб илюзорен свят.Сега искам да сътвориш животно,което да бъде толкова интеригентно,че да оцени творението ти."Накрая Брахма създал човеците и след като приключил,попитал Майя кога ще започне играта."Веднага"отвърнала тя.Сграбчила Брахма и го нарязала на хиляди,миниятюрни,малки парчета.Сложила по едно от тях във всеки човек и заявила:"Сега играта започва.Ще те накарам да забравиш какво представляваш,а ти ще се опиташ да намериш себе си".Майя създала Съня и Брахма и до днес се опитва да си спомни кой е.

  В едно и също купе, във влака Москва-Петербург, пътували Наташа Ростова, Пиер Безухов и мнооого  пияният и спящ Поручик Ржевски. Разглезената и романтична Ростова през цялото се оплаквала на Безухов- Знаете ли колко ми е трудно, мон шери? Мама живее в Москва, а татко - в Петербург. Аз постоянно пътувам между двата града и вече се чувствам буквално раздвоена от тези постоянни пътувания.... Понякога сънувам, че съм разкрачена между Москва и Петербург. Ах как бих желал да съм някъде по средата,  примерно в Череповец..зафлиртувал граф Безухов. В този момент Ржевски се събудил- Ааз съм бил в Череповец - това е една мръсна дупка.... :D

към Малакар - историята му нямаше как да не ме подсети за една от най-култовите книги - Пътеводителя: И отговора на вечния въпрос за смисъла на Живота, Вселената и всичко останало - 42:)

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Джани Родари

и Джани Родари ли е повторил историята 4 пъти или просто си прекалил/а с пейст-а?

неговите приказки са от тези без край...така че добре изглежда на пръв поглед...май че и на втори :)

...... и третия и четвъртия си ги бива :)

Аз пак се сетих за Кастанеда и за един момент, когато дон Хуан обяснява, че всички пътища са еднакви, защото не водят наникъде. Но когато поемеш по път със сърце, то този път се извървява леко и по него се смееш ли смееш.

Поздрави.

 

 

Йорданке, предварително моля за извинение :[

хахахахаха Лорде, Пътеводелят не само изглежда, той е Библия, но пък в интерес на истината трябва да си призная, че изплагиатствах от една наскоро /преди 1/2 година/ прочетена книга "Платон и птицечовката влизат в бара" ;)

за историята ти ли? незнам откъде е, но съм я чел преди време, ако е от книга - изглежда интересна, може ли да ми кажеш автора?

Ето я книжката с малко обяснения като за инженер :Р  http://razmisli.wordpress.com/2008/04/05/knigi/

Malackar вие сте извинен,още в мига на Вашето раждане,и понеже забелязвам лек интерес в погледа  Ви,бих Ви помолила да коментирате следното:

Веднъж На Хал Че попита Дърт Пън:
- Учителю,каква е ползата от безмълвието?
Старият мъдрец,който беше зает с воденето на сложен екзистенциален спор с вечния си опонент,Кух Че Реп,внезапно се извърна и с отработено движение плясна Че по зачервения врат.
- Учителю,защо ме ударихте? Аз наистина искам да знам...
- Ами това е ползата от безмълвието - ако си беше стоял безмълвен и не ми беше задавал глупави въпроси,нямаше да изядеш шамара. - невъзмутимо отговори Пън и продължи да се надвиква с Реп,като в паузите между крясъците успяваше да отпива големи глътки от виното на Вон.
Хлапето огорчено премигна няколко пъти и отново се зае да препрочита "Дао Дъ Дзин".
"Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи"
"Баси,как лъжат в тая книга" - помисли си Че,разтривайки наболяващият го врат.
От близката леха охлювът наблюдаваше разигралата се сценка със злорада усмивка.
- Ти пък какво се хилиш - сопна му се На Хал Че - ни си ли чувал,че Охлювът,който е Охлюв,не е Охлювът,който е Охлюв?
Усмивката на охлюва помръкна. "Ей ся вече ме хвана натясно" помисли си той и поклати тревожно рогца.

Лоа Дзъ се въртеше като пумпал в гроба си...

Да Веско,донът е много прав.Нашето щастие няма да дойде отвън .То се ражда от любовта,която е в самите нас.Важното е да осъзнаем,че никой друг не може да ни направи щастливи,и че щастието е резултат от нашата любов.Ще цитирам един друг Дон,който казва така:

".....Дори целият свят да те обича,тази любов няма да те направи щастлив.Само извиращата отвътре обич ще ти донесе щастие.Само тя ще промени нещата,а не любовта на другите към теб.Твоята половина е обичта към всичко наоколо,другата половина може да е дърво,куче,облак.Ти си едната половина,другата половина е онова което възприемаш......"

Охлювът, от своя страна, ако беше погледнал в контакта, щеше да намери отговор на въпроса дали същестува живот след смъртта:)

ХАХАХАХАХАХАХХА Лорде,той вероятно е бил един мъдър Охлюв-християнин,попаднал по погрешка в китайска градина.Ако беше дао,би разсъждавал така:

Преди повече от две и половина хилядолетия, по времето когато Конфуций обикалял Поднебесната, един ден той случайно узнал, че тайнственият Лаодзъ живеел наблизо скрит в уединение в една пещера.
Конфуций решил да го посети и да побеседва с него по някои измъчващи ума му от дълги години въпроси.
Упътил се сам към пещерата на Лаодзъ и влязъл с достойнство в нея.
Старият мъдрец наистина бил там и нещо си дялкал. Той не обърнал никакво внимание на високия гост - само го изгледал и продължил да работи.
Конфуций смутено попитал:
- Няма ли поне да ме поканите да седна? Нима вие не тачите правилата на гостоприемството?!
Лаодзъ продължил да работи, но все пак го удостоил с отговор:
- Ако ви се иска да седнете, сядайте! Ако предпочитате да стоите прав като мен, стойте си прав. Та това е вашият живот, а не моят! Кой съм аз да ви казвам какво да правите?
Конфуций объркан казал:
- Аз исках просто да побеседвам с вас за Съвършения човек.
Лаодзъ се разсмял:
- Съвършен или не човекът си остава човек, точно така както и най-голямото и високо дърво си остава само дърво.
Шокиран от неочаквания отговор Конфуций промълвил:
- Исках и да ви питам и за това, какво според вас представлява смъртта...
Лаодзъ го изгледал иронично и казал:
- Вие сега сте жив, но не знаете какво представлява живота. Защо тогава искате да узнаете какво представлява смъртта?
И старият мъдрец отново се задълбочил в работата си, а Конфуций се обърнал и без да каже нито дума напуснал пещерата.
Когато учениците му го попитали, защо е толкова смутен и развълнуван, той им отвърнал:
- Влязох в пещерата да се срещна със смъртен земен човек, а се срещнах с безсмъртен небесен дракон. Как няма да съм смутен и развълнуван!