Да си шернеш някой...

Та така.
От много време насам знам, че трябва да напиша нещо за шерването на хората. Идеи как да стане и какво да бъде също не ми липсват. И въпреки всичко не го правя. Що ли!?! Ми сигурно щото съм егоист! Доста гаден егоист. Ако става въпрос за някакви вещи - няма проблем - взимайте всичко - давам го... но не обичам да ми пипат хората... Собственическото ми чувство е много добре развито. Може би в това е целия проблем. Когато възприема някой за персонално мой човек, не обичам другите да ми го пипат! Не ми е ясна процедурата по превръщането на "обикновените" хора в "мои" хора, но факт е че става. Също не ми е ясен и принципът на подбор на "жертвите", но това е друга тема...

Всъщност за какво говоря - ами за това, че обичам да прекарвам част от времето си с тези хора. За мен е важно те да са наоколо /колко егоцентрично/, нищо че ме дразнят, че не се съгласяват с моето мнение... просто да си знам, че са ми "под ръка". Като се замисля, това едва ли е основателна причина, но пък тукпишещата рода веднага ще контрира, че не мога да мисля, така че няма проблеми.

В заключение:
Няма да си шервам хората пък! Само аз ще си гледам глупави азиатски филми с тях, спорейки японски или китайски са... Само аз ще си водя полемиките с тях кой от двама ни е по-по-най... Само аз ще си бълбукам с тях до късно през ноща... Просто, защото правят нещата да изглеждат лесни!