Аз ще да си тръгвам май...

Човек дори и добре да живее му се налага да си стегне багажа...
Малко неприятно, но факт. В Събота, в 6.00 часа ми излита самолета. Още по-неприятното е, че ме е страх от самолети, но това е друга тема. Да кажа все пак и къде отивам де. На студентска бригада в USA. Само не ме питайте за какво отивам, защото и аз не знам. Много е странно. Тръгваш на някъде без да знаеш защо!
 Днес трябваше да си приготвя багажа. Хванах си хубавия зеленикакъв куфар и го завлекох до гардероба. Слагах си вътре блузка след блузка, чорапче след чорапче и ми ставаше едно такова леко тъжничко. Обичам да пътувам, но не обичам да си тръгвам... Реално погледнато ми се плаче, а няма за какво да се разплача... Всъщност има, обаче не ми се плаче по този въпрос. Та за багажа ми беше думата. Как точно хората решават какво да си вземат!?! Хубаво, дрехи някакви, козметика там и после??? Аз книги искам, Но кои точно да заведа в странство? Не, че ще имам кой знае какво време за четене, но си ги искам пък! И музика искам! И приятелите си ги искам! И ми е тъжно, че си тръгвам и се вълнувам, че пак ще пътувам, и ме страх от самолета... И искам да ви кажа чао! Весело лято ви желая на всички! И се усмихвайте!